Магията на българското хоро

Българското хоро е уникална древна традиция, останала от нашите прадеди. Но откъде води началото си то? Съдържа ли тайни в себе си? Нека разгледаме по-подробно магията на българските хора, за да се научим да ценим повече тази уникална културна черта на народа ни и да я пазим.

Откъде произлиза българското хоро?

Началото на тази вековна традиция започва от древните траки. Техните танци символизирали връзката им с Космоса. В началото в центъра на хорото, което си играело само в кръг, е заставал гайдар с гайда, който свирил един и същ ритъм.

Кръгът на едно хоро

Кръгът на хорото напомнял на слънцето и наподобявал на ритуал, отправящ почит към бога Слънце. Гайдарят, който стоял в центъра на кръга, символизирал слънцето, около което се въртели планетите (изпълнителите). Важно е да се отбележи, че хората са играли хоро обратно на часовниковата стрелка, точно в посоката, в която се въртят и планетите около Слънцето.

Връзка с Бог

Въпреки че кръговата форма на хорото се запазва до ден днешен, по-нататък се появява и правата линия на хорото. Обикновено хора са се играели на специални празници, почитащи тракийските богове. Игривият, но монотонен ритъм на хорото помагал на участниците да изпаднат в своеобразен транс, като по този начин се слеят с природата. Ето защо се счита, че българското хоро произлиза от тракийския култ към слънцето, който преминава и в битието на прабългарите.

Какво представлява българското хоро? Има ли символика в движенията?

В древността хороигранието се е водило от специални водачи, които уверено повеждат хората и подават ритъма на танца. Всяко движение, стъпка и жест са строго регламентирани, а целта им е да свържат хората с космоса, откъдето те да почерпят енергия. Но и до днес никой не е успял напълно да разгадае магията на българското хоро. То е изключително разнообразно по вид и ритъм в различните области на България. Според някои експерти различните хора са свързани с различните трудови дейности в регионите, но дали това е така?

Фолклорните области в България

Интересно е да се отбележи, че фолклорните области в България са седем, но трудовите дейности в тях не се различават особено. И все пак се наблюдава изключително разнообразие на хора и носии. Така че явно горепосоченото обяснение не е задоволително. Нека разгледаме тук хората, характерни за всяка от тези 7 фолклорни области на България.

Тракийска област

Правото хоро е характерно за Тракийската област. То се играело под ритъмът на игрива мелодия, а хората се нареждали в дълга права линия. Тук са известни още кривите хора, тракийската ръченица, както и буенек, наричан още буенец, който танц се изпълнявал преди Великден. Той представлявал бърз и буен танц, игран от момите за плодородие и здраве.

Шоплук

В Шоплука, или Шопската област, най-известното хоро било ръченицата, която се играе по двойки. Тя представлявала своеобразно надиграване, при което всеки се стремял да покаже майсторството си в играта. В тази област се играе Ситното шопско, изпълнявано на ситни стъпки, както и Йовиното.

Северняшка област

В Северна България танцуват предимно Дунавско хоро, което се нарича още Северняшко право. Най-често то се изпълнява навръх Нова година, когато се подема от хората в цяла България след изсвирването на химна на България.

В тази област освен Дунавско хоро е добре познато и Ганкино хоро, което е смесено и се играе със свити лакти. То се изпълнява на бавни и ситни стъпки с леко пружиниране.

Известно в този район е и Дайчовото хоро с размер девет осми. При него стойката е изправена, а ръцете се люлеят в такт с танца.

„Елено моме“ или така нареченото Еленино хоро се изпълнява в тактов размер седем осми. То е смесено, живо изключително динамично. Обикновено се изпълнява в полукръг, като танцуващите си помагат с движението на ръцете.

Известно също е и Пайдушкото хоро със специфичния си ритъм 5/8. Интересен е фактът, че освен в България, то е познато и в съседните на нея страни – Гърция, Румъния и Северна Македония.

Родопите

За тази фолклорна област са характерни Сворнато, Бачковско, Енино, както и Чукано хоро, съдържащи елементи на потропване и бавни стъпки.

Добруджанска област

В Добруджанската област се играе Варненското хоро с размер 9/8, както и хорото Сборенка, което е мъжко хоро, изпълняващо се под инструментален съпровод. Мъжете правят плетеница с ръце отпред, като за това хоро са характерни многобройни клякания, разтърсвания на раменете и усуквания на тялото. То се изпълнява и в по-прост вариант в кръг от мъже и жени.

За областта е характерно и хорото Ръка или Ръчка, наречено така, понеже играещите се хващат за ръце. Това е смесено хоро, което може да се изпълнява в отворен или затворен кръг, а темпото му е умерено. Мъжете могат да се отделят във вътрешен кръг, където са изпълняват с по-сложни стъпки.

Странджанска област

За нея са характерни правите хора, нестинарските танци, както и филек, което представлява съчетание от пролетни игри. Те се изпълняват по време на постите, когато сключеното хоро не е прието да се играе.

Македонска област

За нея са характерни Малешевското хоро, Мелнишкото хоро и Джангурица, която се играе в покрайнините на река Струма в размер 9/8. Това е смесено хоро, в което участват мъже и жени, които се движат обратно на часовниковата стрелка.

Как да запазим магията на българското хоро?

Българското хоро е уникално и се цени много в различните страни по света, където биват отваряни школи за преподаване и практикуване на тези хора. Типично български обичай е такива хора да се играят не само при посрещане на Новата година, но и на сватби, годежи, кръщенета, по различни други поводи, събирания и празници. Все още съществуват и самодейни групи, които се събират, за да практикуват различните видове български хора.

От всички нас зависи хорото да просъществува и занапред

За жалост в България хората не са на достатъчна почит сред младото поколение. Тази традиция, предавана от поколение на поколение още от дълбока древност, трябва да се цени и опазва, за да може и бъдещите поколения да се радват на магията на българското хоро.

‍