Нестинарството – древен български обичай, запазен и до днес

Много чужденци са привлечени от един странен за тях обичай, запазен от древността в българските земи, а именно нестинарството. Нека научим повече за тези магически танци и какво се крие зад тях.

Какво представлява нестинарството и какви са неговите корени?

Танц с боси крака върху запалени въглени – нестинарството е древен обичай, практикуван от траките по нашите земи. Древните жители са вярвали в бога Слънце и по този начин са го почитали, като са вярвали в безсмъртието. Тъй като нестинарството е чисто езически обичай, той е анатемосан от християнството, а по време на комунизма е забранен от правителството. Днес може да се наблюдава само на едно място в България – това е село Българи в Странджа планина. Танцът на нестинарите се изпълнява в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни, когато се чества празникът на св. Константин и Елена.

Какви ритуали се изпълняват в този ден?

На 3 юни рано сутринта нестинарите изнасят икони от селото и ги занасят до най-близкия до селото свещен извор, където ги освещават. Ритуалът по освещаването на иконите е съпроводен с хоро, което се води от гайда и тъпан. Когато този ритуал приключи, всички се прибират в параклиса, където отново занасят иконите. Целия ден нестинарите преседяват в параклиса, където постоянно бие тъпан в определен ритъм – чак до вечерта. Този ритъм води до изпадане в транс. Вечерта нестинарите вземат в ръце иконите и други свещени предмети, като кандила и кърпи, и започнат да танцуват, докато са в това състояние на транс.

Подготовка на площада за нестинарството

Още през деня на площада се подготвя място и най-старият нестинар – мъж или жена – запалва голям огън, който поддържа през целия ден. Обикновено този нестинар вече не може да танцува поради напредналата си възраст. Когато се свечери, жаравата се разстила така, че въглените да са с дебелина около 5 см, като образуват кръг с диаметър 2 м. В този огнен диск, наподобяващ слънцето, ще танцуват нестинарите, като се започне от най-опитните. Тяхната задача е да направят три обиколки по жаравата, след което да я пресекат на кръст. Това е само началото на ритуала на нестинарството, след което започва същинската част.

Същински танц

Следва същинският нестинарски танц, когато нестинарите издават пронизителни викове и влизат в огнената жарава. С босите си стъпала те стъпват изцяло на въглените, като дори ги натискат с пети, докато държат иконата на св. Константин и Елена, украсена с цветя.

Докато са все още в това състояние на транс или екстаз, нестинарите изричат предсказания, като лицата им изглеждат страшни – очите им са притворени, а лицата – бледи под оскъдния блясък на жарта. Постепенно танцът се забавя и движенията се успокояват и стават по-плавни, като танците могат да продължат и извън огнения кръг. Уникалното в този ритуал е, че по краката на танцьорите не остават никакви белези от огъня след танца върху жаравата. По стъпалата няма нито изгаряния, нито рани.

Поличби, свързани с нестинарството

Вярва се, че ако нестинарите пренесат болен човек на ръце през жаравата, той ще оздравее. Друго вярване е, че ако дете или младеж бъде пренесен от нестинарите през жаравата, той ще се радва на дълъг живот.

Друго вярване относно нестинарството е, че духът, обхващащ нестинарите, може да завладее и страничните наблюдатели, които присъстват на обреда, така че и те да изпаднат в транс.

Вярва се, че този езически ритуал гони нещастието, болестите и злите духове. По време на обряда огънят пречиства душите на нестинарите и присъстващите и опрощава греховете им. След обряда хората стават по-спокойни, силни и здрави.

Къде още по света е имало нестинарство?

Нестинарството се изпълнявало не само в България, но и в редица други страни. Според легенди в Италия в миналото хора са ходели по въглени, без да се опарят или да имат някаква вреда. Такъв ритуал е съществувал и в други континенти като Азия и Африка. Сред страните, практикуващи нестинарство, са били Япония, Китай, Мароко и Алжир.

Други места по света, където този ритуал е известен и се е прилагал от шамани, са Сибир, Мала Азия, острови в Тихия океан, както и в Америка, когато е била населявана от индианци.

Трябва да се отбележи, че православната църква не просто не одобрява нестинарството, считайки го за древна езическа практика, но и го заклеймява, като нарича нестинарите „обладани от дявола“.

Интересни факти, свързани с нестинарството

Играта върху огъня продължава поне 10 минути. След преглед на здравето и на стъпалата на нестинарите от лекари, те не откриват никакви белези или следи от рани или изгаряния, като дори петите им нямат удебелен слой, който да направи стъпалото по-малко чувствително на болка. Точно обратното – кожата по стъпалата на нестинарите е нежна и тънка.

Нищо не изгаря

При играта върху огъня нестинарите заравят краката си до глезените в жарта. По време на нестинарството се осъществява така нареченото „прихващане“, когато  танцуващите минават през голямо страдание и болка и придобиват вид на мъртъвци. Тогава викат с всичка сила и пляскат с ръце. Телесната им температура пада и след пребледняване им избива студена пот. Когато състоянието им се стабилизира и телесната им температура се нормализира, настъпва така нареченият “час на освобождението”.

Нещо повече – по време на ритуала някои от нестинарите сядат или дори лягат върху жаравата, без да се запалят дрехите им. Ако по време на танца някой от предметите им, като например кърпа, падне върху разпалената жарава, те не се запалват.

Смята се, че температурата на жарта, върху която танцуват нестинарите, е поне 400 °С, докато кожата изгаря на 70 °С. Според учените трансът, в който изпадат нестинарите, донякъде може да обясни издържането им на болка, но не може да обясни причината защо не настъпва изгаряне. Всъщност рационално обяснение на това не могат да дадат и самите нестинари.

‍