Енергийното снабдяване на населението и производствения сектор е болезнен въпрос, който е от най-висок приоритет за всяко правителство. Днес, в условията на парников ефект и натиск от страна на природозащитните организации, производството на електрическа енергия става все по-чувствителна тема за дебат. Досегашните конвенционални източници на производство на електроенергия (ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ) все още са лидери, но в по-голяма или по-малка степен замърсяват околната среда. Изпусканите вредни емисии, затоплянето на околните води чрез охлаждащата система на централите и потенциалната възможност от радиация са причините за развитието на нов по-ефективен и безопасен начин за добив на възобновяема енергия.
Производството на електрическа енергия е процес на преобразуване на енергия от един вид в друг. Наличните земни ресурси ни позволяват да произвеждаме от твърди, газообразни и течни горива друг вид енергия - в частност електрическата. Всички земни ресурси, които намаляват поради употребата им за човешките нужди, не влизат в числото източници на възобновяема енергия. Тоест всички изкопаеми източници не са алтернативни или възобновяеми. И обратното - всички онези, които не могат да бъдат изхабени, намалени или изтощени с времето, са алтернативните източници, от които се добива възобновяема енергия.
През последните десетилетия, особено след авариите във Фукушима и по-рано в Чернобил, много държави решиха да намалят или напълно да изключат атомните си реактори. Тази стъпка, разбира се, води и до много негативи с оглед намаленото производство и недостиг на електрическа енергия. Въпреки това най-голямата икономика в Европа – тази на Германия – взе решение за цялостно преминаване към алтернативни източници на енергия. Като цяло много атомни реактори по света бяха спрени от действие, а фотоволтаични и ветрогенераторни централи вече има не само в Европа и Америка, но и по целия свят.
Много са източниците на възобновяема енергия, но не всички са в експлоатация, поради това че не съществуват практични разработки на работещи ефективни модели за някои видове. Най-големите и основни източници на алтернативна енергия, още известна като зелена енергия, са слънчевата, вятърната и водната. В процес на проучване и изработване на модели са геотермалната, океанската, газовосметищната и други. Това са няколко големи основни източника, като трябва да подчертаем, че не всички те са индустриално развити, но тепърва предстои науката и промишлеността да ги внедри в по-широка употреба.
Най-мощният алтернативен източник на възобновяема енергия е слънцето. Въпреки че неговите ресурси също имат някакъв лимит, за човешката продължителност на живота се счита, че те граничат с безкрайност. Слънчевата топлина може да се преработи в електрическа и отоплителна, а светлината му се улавя от фотоволтаични централи, които я преобразуват в електрическа. Използването на слънчева енергия понастоящем е добре развито и се модернизира с бързи темпове. Широкото ѝ приложение дава надежди, че с помощта на слънцето може да се замести конвенционалното досегашно производство на ток.
Фотоволтаиците имат някои недостатъци, които могат да бъдат преодолени, когато съчетаем различни източници и технологии. Тъй като светлината не е постоянна величина, през голяма част от годината производството не може да покрие нуждите на потреблението. За целта са необходими допълнителни акумулаторни съоръжения, с които да се задоволи непостоянния добив от вятър или слънчева светлина. Това оскъпява цялата инвестиция, но все пак дава постоянно електрозахранване.
Това е другият основен източник на възобновяема енергия, който се използва от доста време за производство на електрическа енергия посредством ветрогенератори. Съоръженията за производство на ел. енергия от вятър (ветрогенератори) в България са разположени на възможно най-стратегически за целта места. Почти всички подходящи за целта терени в страната вече имат изградени ветрогенератори, като добивът на ток от тях все още е значително по-скъп от конвенционалното производство на енергия.
За развитието но този вид производство на електричество днес красноречив е фактът, че големи масиви от тези съоръжения са разположени във водите на океана (при Ла Манша) с цел да се усвои силата на морския вятър, който безпрепятствено се движи върху водата. Енергията от ветрогенератори, също както и от слънцето, не е постоянна и налага употребата на акумулаторни батерии за наличие на постоянно захранване.
Производството на електроенергия посредством водноелектрически централи е изпитан метод за добив на електроенергия. Днес хидроенергетиката се развива до познат и доказан технологичен метод с много предимства като висок коефициент на полезно действие до 90%, ниски разходи за поддръжка и не на последно място - гъвкавост по отношение на производство и акумулиране. Хидросистемите за производство на ел. енергия могат да бъдат буфер между другите алтернативни източници и да компенсират по-непостоянните фотоволтаични или ветрогенераторни системи.
Този вид алтернативен източник на възобновяема енергия е все още „неразработена мина“. Но огромното океанско тяло със сигурност има какво да предложи за решаването на казуса на енергийната криза.
Геотермалната енергия, за разлика от тази на слънцето и вятъра, е постоянна. Тя идва от разтопените скали на километри под земята, а топлината може да се улови и в по-високите слоеве на земните маси. Използването на геотермална енергия е в процес на усилено проучване и разработки в целия свят, в това число и в България. Министерството на енергетиката пусна пилотен проект в тази връзка, финансиран от програмата за енергийна ефективност и сигурност.
Екологичната геотермална възобновяема енергия може много бързо да замести конвенционално добитата от изкопаеми ресурси енергия. Това е в пряка зависимост от скоростта, с която държавите, ангажирани в разработките на проекти за добив, успеят да внедрят и пуснат в експлоатация технологията. До 2030 година държавите от централна Европа се надяват, че ще съумеят да изградят геотермални централи за отопление и генериране на електрическа енергия. По този начин ще бъдат заместени производствените мощности на изкопаемите горива и в частност въглищата.