Великден! Това е един от най-големите християнски празници във всички клонове на християнството, който чества Възкресението на Божия син, Иисус Христос, след неговото разпъване на кръста. Според вярването Христос възкръсва на третия ден, след като е погребан. Спокойно може да се твърди, че в православното християнство това е най-големият празник. В католицизма това е по-скоро Коледа.
В българския език названието на празника се е запазило от старобългарски. Интересно е да се разгледа названието в останалите славянски езици. В руския е „Пасха“, което препраща към еврейската Пасха. Сърбите и хърватите също го наричат Великден, а в Македония и Словения както и в някои части на Хърватия се нарича съответно Вузам и Вузем (от глагола „вземам“). В полския, чешкия и словашкия присъства названието “Wielkanoc” (Velikonoce, Vel’ka noc) – „Велика нощ“.
Още ранните християни започнали да извършват богослужения, посветени на отбелязването на смъртта на Иисус Христос. Литургиите били свързвани с мъките на Христос на кръста. По този начин Великден станал първият и главният християнски празник, който обуславял както богослужения устав на Църквата, така и вероучителната страна на християнството. Някои ранни източници описват петък като ден за постене и скърбене в памет на страданията на Христос, а неделята – като ден на ликуване. Още през II век празникът започва да се отбелязва ежегодно във всички църкви.
Скоро след това станал известен т.нар. „пасхален спор“ между Рим и църквите на Мала Азия относно деня за празнуване на Великден. Били правени опити за достигане на общ ден за празнуване на този велик празник, но това така и не се осъществило. Римският епископ Виктор по време на църковните събори в Палестина, Галия, Александрия и Коринт настоявал малоазийските християни да се откажат от своя обичай. Но и това не довело до общ ден на празнуване.
Със сигурност сте чували това словосъчетание – това е седмицата преди Великден, която се празнува в продължение на 6 дни, като всеки един от дните има определено религиозно значение и се нарича Велик. Това е последната седмица от земния живот на Иисус Христос, преди той да бъде разпънат на кръста.
В навечерието на неделята се прави тържествена църковна служба. В същата нощ свещеникът изнася трисвещник, което трябва да наподобява слизането на Благодатния огън в храма „Св. Възкресение“ в Йерусалим. Тук е интересно да отбележим някои от разликите в православния и католическия Великден. Само православните християни вярват в слизането на Благодатния огън на Великден. Освен това двата клона на християнството често отбелязват празника на различни дати, защото освен основното изискване за датата, православието поставя още едно правило: Великден не може да съвпада с еврейския празник Пасха.
През Страстната седмица по традиция не се работи. Хората вярвали, че ако се работи през тази седмица, то през годината ще има лоша реколта и лошо време.
Всички сме боядисвали яйца на Великден и това е било любимо наше занимание в детството. След това следваха вълнуващите съревнования с приятели в чукането с яйца, за да се разбере чие яйце ще се окаже най-здраво и ще може да се нарече „бияч“.
Боядисването става по различни техники, сред които трябва да се запомни, че червеният цвят е най-важен в боядисването. Задължително първото яйце трябва да бъде боядисано в червено. Върху яйцата може да се рисува допълнително с тънки свещи, преди те да бъдат потопени в боя, защото парафинът отблъсква боята и нарисуваните предварително символи остават върху яйцето. За украса на великденските яйца съществуват и различни лепенки, с които се препасва яйцето. Поверието гласи, че появата на великденските яйца се свързва с яйцата, които Мария Магдалина дала на император Тиберий, когато му казала за възкръсналия Иисус Христос. Императорът не повярвал и рекъл, че ако е така, нека яйцето, което Мария Магдалина държи, да стане червено, което се и случило.
Ако се чудите как са се боядисвали яйцата до появата на изкуствените бои, то знайте, че това е ставало с различни смеси от натурални материали – билки, треви, плодове, зеленчуци и прочие.
Яйцата в българската традиция на Великден се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота, като по-често това става на Велика събота. Върху челата на децата най-възрастната жена в семейството рисува кръстен знак, за да бъдат те здрави.
Във всеки български дом на Великден трябва да има също и задължителния козунак. Между другото козунакът не е съвсем българска традиция и дори не е съвсем православна такава – за първи път козунак се появява във Франция през 17 век.
Агнешкото се свързва с Великден, защото Иисус е представян като Божи агнец, а агнето е жертвано в деня на Възкресението на Христос. Агнешко месо може да се яде след 40-дневните пости.
Великденският заек е сравнително нов символ на празника. Той се появява за първи път през 17 век, подобно на козунака, в една известна немска приказка.
Заекът се свързва с плодородието, а освен това и с лунните цикли. Интересен факт е, че определящ фактор за това в кой ден ще се падне Великден са именно лунните цикли.
Независимо към коя традиция се придържаме и какви символи използваме Великден е безспорно един от най-големите и запомнящи се християнски празници. Дори да не сте строго религиозни, може да извлечете свой смисъл от празника. Мъките на Христос на кръста, които после довеждат до неговото велико възкръсване, се тълкуват от много хора като символ на страданията на човек през земния му път, само за да възкръсне и да получи вечната награда за своите страдания. Ако философията пък не ви е по вкуса, то използвайте деня като повод да отбележите един прекрасен семеен празник, любим на малки и големи.
Христос Воскресе! Воистина Воскресе!
info@vivus.bg
Телефон: 0700 450 10
или *4000
Работно време
8:00 - 20:00 - работни дни
10:00 - 17:00 - почивни дни и официални празници
