Гайда – това е традиционен български духов музикален инструмент, който е известен със своите могъщи и отекващи във вековете мелодии. Звукът на гайдата е жив в душата на всеки българин и всяко българско сърце се вълнува, когато чуе нейния специфичен и мощен звън. Това е инструмент, който е разпространен из цяла България и съпровожда на практика всички важни събития в живота на българина – сватби, сборове, хора, празници. Гайдата обаче става все по-популярна и зад граница. Все повече чужденци се запознават с нея и с нейния звук и са готови не само да я слушат на концерти, но и да се научат да свирят на нея.
Възприемаме я като традиционно български инструмент, което е истина – българската гайда свири по нашите земи относително отдавна. Познатата ни форма на гайдата е широко разпространена в Югоизточна Европа и най-вече на Балканите – не само в България, но и в Сърбия, Македония, Гърция, Албания и Турция. Гайдата обаче се среща и в редица други култури. Най-известният пример е може би Шотландия, но инструментът е разпространен и в Северна Африка, Западна Азия, Анталия и Кавказ.
Все още няма единодушно мнение за това, кога се е появила гайдата и това е нормално. Историята на гайдата толкова назад във времето е неясна и трудна за проследяване, но първите гайди със сигурност са се появили поне 1000 години пр. Хр. Има доста източници, според които музикални инструменти, наподобяващи до голяма степен гайда, са използвани дори 6000 години пр. Хр. в Азия. Гайдата е действително древен инструмент. Доста е известна историята, че самият император Нерон, любител на музиката, е свирел на гайда. В Рим гайдата всъщност е внесена от Елада, а гърците заемат гайдата от хетите.
Гайдата се състои от кожен мях, ручило, духало, гайдуница и главини. Последните четири са дървени и се изработват от твърди дървета, например дрян. Мяхът е всъщност най-голямата част на гайдата и служи като съд за въздуха. Изработва се от кожа на яре, агне или коза. Гайдуницата наподобява кавал и има обикновено осем дупки, с които се коригират и възпроизвеждат необходимите звуци. Духалото служи за надуване на мяха, представлява къса дървена тръба. Ручилото, от своя страна, е най-дългата част на гайдата и е тръба, която издава специфичния тон, който се нарича „бурдонен“ или „исов“. Гайдуницата, духалото и ручилото са прикрепени към мяха с главини.
Има 3 типа гайди в България – джура, каба и македонска:
Джура (малка) гайда е един от трите основни типа гайди в България. Тя се използва в цяла България, но различните области използват различна височина на тона. Джура гайдата може да свири във високи тонове, като специалистите описват звука й като „ясен и чист“. На джура гайда могат да свирят хорове, но не е изключено да се използва и от солови изпълнители. Ще я срещнем на сватби, на сборове и на други празници.
Каба (голяма) гайда се среща само в Родопите. Нейният звук е по-дълбок и много по-нисък от този на джура гайдата. Каба гайда може да се свири за хора, ръченица и да съпровожда песни. Много експерти казват, а и всеки българин е готов да се съгласи, че каба гайдата е израз на душата на Родопите – един край с богата музикална традиция, с могъщи мелодии и песни, които докосват сърцето на всеки от нас. Каба гайдата диктува стъпките за всяко хоро на Родопите.
Третият тип гайда в България е македонската гайда. Тя се среща основно в Югозападна България (Пиринска Македония), но и в останалите части на географския регион Македония – Вардарска и Егейска Македония. Македонската гайда технически представлява комбинация от джура гайда и каба гайда, може да се каже, че е по средата в звуков и технически план. Нейната гайдуница е извита. Македонската гайда също съпровожда хора, сватби, песни, хорово пеене и солови изпълнения.
Това е една песен, която увековечава и буквално изпраща в космоса силата на българската култура и красотата на българската каба гайда. „Излел е Дельо хайдутин“, в изпълнение на Валя Балканска, е част от музикалните изпълнения на борда на „Вояджър“ – космически апарат, изпратен в космоса на 5 септември 1977 г.
Произвеждането на гайда изисква умения и труд, който не толкова много хора в България притежават. Изработването на гайда изисква време и ярешка или козя кожа. С кризата на животновъдството в България намалява и наличието на такива кожи за гайдарите и вместо тях се появяват алтернативни методи – например силиконови гайди. Масторите гайдари с право смятат, че силиконовата гайда не може да замени кожената такава. От другата страна, майсторите гайдари твърдят, че търсенето на гайди не е намаляло, а се увеличава и търсенето от чужбина.
Има две доста отличаващи се, но все пак характерни приложения на гайдата. В България еднозначно гайдата се асоциира с празници, хора, сватби и други весели и не толкова весели събития. Гайда може да се чуе в механи, на мегдани, на курорти и във всички населени места в страната. В България гайдата се появява относително отдавна. В Шотландия обаче гайдата става популярна, според източниците, едва през 16 век. Ето защо нейното приложение в Шотландия е основно за бойно свирене. Гайдата е забелязана и оценена като добър инструмент за мотивиране на войниците.
Звукът на българската гайда вече далеч не е известен само в границите на България. С развитието на интернета мнозина чужденци имаха своя първи достъп до звука на гайдата и останаха очаровани. В момента български гайдари са канени на концерти в чужбина, включително и отвъд океана. Това доказва силата и могъществото на характерния и вълнуващ звук на гайдата, който докосва душата на човека.
info@vivus.bg
Телефон: 0700 450 10
или *4000
Работно време
8:00 - 20:00 - работни дни
10:00 - 17:00 - почивни дни и официални празници
