Сред нещата, които съхраняват един народ през вековете, са неговите обичаи и традиции. Българският народ може да се похвали с един от най-богатите и интересни фолклори в света. Именно тези обичаи и традиции обединяват българите, независимо къде се намират по света. Сърцето на всеки българин се радва, когато чуе за тях и той с охота е готов да разкаже на всеки чужденец що е то хоро, сурвачка и нестинарство, за които разказахме в част 1 на тази статия. Други български обичаи и традиции, тачени от народа, са Баба Марта, Трифон Зарезан, Бъдни вечер и Сирни заговезни, мъжкото хоро на Йордановден, Еньовден, ладуването и лазаруването. Всеки един от тях разказва за българите като народ и е запазил колорита на нашата култура.
За да познаете българин в чужбина през месец март е достатъчно да забележите един особен символ, закачен за дрехите или завързан около китката му – мартеницата. В началото на март всички българи си разменят амулети от червени и бели конци, които носят здраве. Мартениците могат да бъдат сплетени от червени и бели конци под формата на гривни. Традиционната мартеница обаче се закичва като брошка на дрехата и изобразява момък и мома, Пижо и Пенда, хванати за ръка. Пижо е сплетен от червени конци, а Пенда от бели.
Според наложените традиции мартениците се носят, докато носителят им види щъркел – предвестника на пролетта. Тогава той сваля мартениците си и ги окичва върху дърво, за да може дървото да бъде плодородно и здраво. Обикновено през април в България много дървета са окичени с мартеници и това прави страната истинска червено-бяла градина.
Освен в България, мартеницата е разпространена в Македония, Румъния и Молдова. Има различни легенди и теории за появата на този празник, като най-известната легенда в България е свързана с хан Аспарух.
Когато дойде 14 февруари, в България започва „ожесточен“ интернет спор – кой празник празнувате: Трифон Зарезан или Свети Валентин? За щастие, спорът си остава в интернет и повечето хора просто празнуват и двата празника. Истински българският празник обаче е Трифон Зарезан. Той се празнува в чест на Свети Трифон и е празник на лозарите, соколарите и градинарите.
На този ден мъжете лозари отиват на лозето, за да отрежат от лозята. Традиции при жените са приготвянето на питка, кокошка, туршия, луканка и друга храна. На лозето обаче жени не се допускат, защото рязането на лозята се смята за мъжка работа. След зарязването настъпва благославянето с вино, а след него, обикновено, хората се събират на обща трапеза. В много части на страната след трапезата мъжете играят хоро, като забиват лозови пръчки в поясите си.
Бъдни вечер е един от най-важните български празници, който се отбелязва на 24 декември – деня преди Рождество Христово. Спрямо установените традиции на трапезата трябва да бъдат сервирани само постни ястия, тъй като това е последният ден от Рождественския пост. Към ястията има изискване също така да са нечетен брой – обикновено 7, 9 или 11. Най-разпространените ястия на трапезата са сарми, питка, туршия. Питката се разчупва и парчетата се раздават според възрастта на всеки член от семейството, като се започне от най-възрастния и се стигне до най-младия.
Бъдни вечер е любим семеен празник и обикновено събира цялото семейство. В питката може да има паричка. На когото се падне паричката, той ще има здраве и късмет през годината.
Сирни Заговезни по традиция се чества седем седмици преди Великден. Празникът трае една седмица и е свързан с няколко български обичая и традиции. През тази седмица кукери танцуват специални магически танци. Освен това ергените изстрелват стрели в двора на момите, които харесват. Сирни Заговезни също така се свързва с искането и даването на прошка, което е важен религиозен мотив.
С всяка следваща година това събитие става все по-известно и привлича все повече хора. Тази година Фейсбук беше пленен от мъжкото хоро в Калофер, което стана водещо заглавие в редица Западни новинарски емисии. И ненапразно, защото то е наистина впечатляващо. Мъжкото хоро се танцува на 6 януари в ледените води на река Тунджа, като мъжете си проправят път през лед, докато стигнат определена точка. Те напредват под музикален съпровод, свирен от народни инструменти – гайди и тъпани. Когато мъжете стигнат определеното място, свещеник хвърля кръста в реката и който хване кръста, спрямо наложените традиции и вярвания ще бъде здрав и щастлив.
Ладуването е един от не толкова известните обичаи, но със сигурност един от важните. Неомъжените девойки ладуват на Нова година, като донасят „мълчана“ вода от кладенеца. Водата се нарича „мълчана“, защото докато тя се носи, никоя от девойките не говори. Момите слагат своите китки във водата, като върху тях прикрепят свое украшение. За една нощ съдът стои покрит под нощното небе. На следващия ден девойките се събират отново, а малко момиченце вади китките една по една и пее песен. Всяка девойка взема украшението, което е прикрепила към китката, което обикновено е пръстен или обеца и го слага под възглавницата си през нощта. Вярва се, че когото девойката сънува – той ще бъде нейният жених. Думата „ладуване“ идва от името на славянската богиня Лада, която е богиня на любовта в славянската митология.
Наложените традиции повеляват, че на Еньовден може да се гадае каква ще бъде останалата част от годината. Еньовден ненапразно съвпада с лятното слънцестоене. Смята се, че на Еньовден хората трябва да изсушат билките, с които ще се лекуват, защото магията на Еньовден ще направи билките още по-лечебни.
Лазаруването се провежда на Лазаровден – в съботата преди Цветница – или 8 дни преди Великден. Девойките се подготвят за Цветница, като берат цветята, с които ще оплетат венците за предстоящия празник. Освен това те обикалят къщите, като се спират във всяка от тях и пеят специални песни, чрез които благословят дома за здраве и щастие. В замяна получават различни подаръци.