Йордановден – поверия и обичаи

Започналите още преди Коледа традиции, продължават и след настъпването на новата година. Според християнските традиции след Васильовден следват още значими дни и единият от тях е Йордановден. Празникът се отбелязва на 6-ти януари по новия календар. Старият все още не е забравен, така че по старите дати Йордановден се отбелязва на 19-ти януари. Ивановден пък е на 20-ти, когато според народните вярвания от онова време е било средата на зимата. След преместването към Григорианския календар датите се изместват. По този начин все още на места се празнува и на двете дати. Освен многото именици на този ден, има и много традиции, които са преминали през вековете и са достигнали до наши дни. В християнската религия Йордановден е свързван с водата и различите обреди, които се извършват с нея. Неслучайно другото име на празника е свързано именно с водата и на места се нарича Водици или още Водокръщи.

Водата на Йордановден

В основата на тези наименования на празника, образувани с основна дума „вода“, лежи традицията, базирана на кръщението на Иисус Христос, което е направено от свети Йоан Кръстител. Според легендите в християнството, това действие е проведено във водите на река Йордан. Празникът е познат по нашите земи и като Богоявление. Разтълкувано на база на старобългарския език името значи явяване на Бог. Базирайки се на вярванията, в този ден свършват „мръсните дни“, защото тогава хората виждат триединството на Отец, Дух и Син и започват да вярват в Бог.

Едно от най-традиционните вярвания за празника е свързано с хвърления във водата кръст. Тъй като празникът се пада в средата на зимата, се гадае какво ще е времето. Ако кръстът замръзне във водата, то се очаква годината да е богата и плодородна. Според още едно вярване, подобно на Бъдни вечер, и в нощта срещу Йордановден небето се отваря и всеки може да отправи най-съкровеното си желание и гореща молитва към Бог и той ще ги изпълни.

Традицията за хвърлянето на кръста във водата на Йордановден

Сред най-типичните за Йордановден традиции е хвърлянето на кръста във водата и ваденето му. Ритуалът се извършва във всички населени места, където има водоеми – било то езера, язовири, реки, море. Поверието твърди, че смелчагата, който успее да извади кръста от ледените води, ще бъде дарен със здраве и щастие през цялата година. В областите, където хвърлянето на кръста се извършва в големи водоеми, обикновено има много смелчаци, въпреки че в някои години температурите на водата са изключително ниски, а на места дори водите са замръзнали.

Изваждането на кръста от водата е само началото на церемонията. След като се предаде на свещеника, водещ литургията, с кръста се извършва т.нар. Велик водосвет. Счита се, че Йордановата вода е дарена със специални свойства. И всеки, който има нужда от нея, трябва да си вземе. Задължително е кръстената вече вода да се държи отделно от другите води и да се ползва само при специални случаи.

„Къпането“ на Йордановден

Смята се, че именно от ритуала за къпането в студените води започва често прилаганата и днес традиция имениците да бъдат „къпани“. Ако имате Йордан наблизо, изкъпете го задължително. Ако пък имате някой познат с имен ден по-нататък в годината, запомнете обичая и го направете, когато дойде време. Къпането е стара традиция, която пожелава много здраве на празнуващия, независимо дали именият му ден е през зимата, лятото или в някой от другите два сезона.

В миналото е било традиционно местният свещеник да посещава всеки един дом поотделно именно на Йордановден и с вода да поръсва за здраве стопанина и всички от семейството. Това посещение на свещеника на празника е живо и до днес в някои от малките населени места, но почти не се среща в големите градове. Въпреки това, ако сте в големия град, може да отидете до най-близката църква по време на литургията и да получите ритуално поръсване от свещеника, който води обреда. От Йордановден нататък традицията казва, че са разрешени сватбите, като периодът продължава до началото на Великденските заговезни.

Мъжкото ледено хоро в Калофер

Със сигурност в последните години Калофер се превръща в световна сензация на всеки Йордановден. Градът е известен със своето ледено хоро, което се играе само от мъже в често наистина ледените води на река Тунджа. Според историческите справки, началото именно на това традиционно празнуване на Йордановден е някъде от времето на Османската империя. Съживено и доста разпространено обаче е в последното десетилетие. По това време на годината в района трудно може да се намери свободно място за престой, защото освен местните, за участие в хорото се стичат и много туристи от страната и чужбина.

Задължително е участниците в хорото да бъдат облечени в традиционни народни носии. Леденото хоро е съпроводено с музика, като традиционните инструменти са тъпани и гайди. На хорото, разбира се, има разпятие, което се носи от най-малкия участник. В последните години дори много малки деца вземат участие в хорото. A по данни на местната управа рекордът за най-много участници е около 15 хиляди души. Традицията е известна още и под името „мъжко хоро“, ясно е защо – изпълнява се само от мъже. На места празникът е познат и като „Мъжки водици“, отново защото на него празнуват само мъже. Обичаят на мъжкото хоро е и кандидат за част от културното наследство на ЮНЕСКО.