Цветница е празник, за който всички сме чували още от детството. Това е един от най-големите християнски празници, тъй като отбелязва тържествено събитие – влизането на Иисус Христос в Светия град. В католическата и православната традиция невинаги се пада в един и същи ден, но е важно събитие и в двата клона на християнството. Всички сме запознати в определена степен с традициите и обичаите, които съпровождат този празник, но винаги има място да научим нещо ново. Целта на тази статия е точно такава.
Цветница е пролетен религиозен празник, който се чества както от православните християни, така и от католиците. Денят всъщност отбелязва влизането на Иисус Христос и учениците му в Йерусалим, което е тържествено събитие в християнската традиция. В деня преди влизането в града Месията е върнал от мъртвите Лазар. Цветница се пада точно на шестата неделя след началото на Великия пост и една седмица преди Великден. Спасителят влиза в Светия град в дните преди юдейския празник Пасха, в който те празнуват освобождението си от робството в Египет. Между другото Пасха в руския език е названието на Великден.
Може би най-известното друго име на празника Цветница в нашата традиция е Връбница, защото вместо палмови клонки в българската традиция обикновено се използват върбови. Ако си спомняте палмовите клонки, носени от католиците, които сте виждали по телевизията по време на този празник, ще се досетите защо западната църква нарича празника Палмова неделя. Палмовите клони са свързани с вярването, че когато видял Иисус Христос да влиза в града, народът на Йерусалим хвърлял палмови клонки в нозете му и възкликвал „Осанна!“ (Спасение). Църковното название на празника пък е Вход Господен в Йерусалим.
Според религията Иисус влиза в Йерусалим, за да почете вече споменатия празник Пасха, но скоро той е заловен и изправен пред страданията на кръста. Както знаем, след Цветница започва Страстната седмица, която е символ на страданията на Христос. Тази трагична история всъщност е предвидена от Бог и е част от изкупването на греховете на хората. Иисус скоро ще бъде разпънат на кръст, но след това ще възкръсне и това вярване стои в центъра на християнската религия.
Използването на върбови клони в българската традиция е свързано с вярването, че върбовите клони имат целебна сила. Те се използвали при болести, давали се на болни деца и се връзвали по рогата на болен добитък. Върбовите клонки се поставят по иконите и се пазят там цяла година до настъпването на следващата Цветница. Тогава старите клони се изгарят или изхвърлят в градината (на различни места има и други обичаи) и се поставят новите.
По време на църковната служба, освен задължителните свещи, всички вярващи държат в ръцете си и върбови клонки, които са осветени предния ден. В католическите страни с подходящ климат, естествено, клоните са палмови. Клонките след това се носят вкъщи за здраве и предпазване от злото. Освен това върбови клонки се закичват и на портите на домовете, за да предпазват от неплодородие.
Цветница е част от Великия пост, но в този ден се разрешава яденето на риба.
Друга известна традиция на Цветница е когато лазарките се отвеждат до реката, за да свият венци от върбови клонки. Девойките пускат свитите венци по реката и съпровождат венците с песни. Момичето, чийто венец стигне най-далеч, става „кума“. В някои части на страната „победителката“ води хоро до дома си, в други – лазарките я вземат на ръце и я носят до дома й. След това обичаите в различните райони също се отличават, но обикновено след като момиче стане „кума“, другите лазарки не разговарят с нея до Великден, дори да я виждат на улицата. На втория ден след Великден те й отиват на гости, за да може тя да им прости.
Както споменахме, в католическата традиция празникът Цветница е известен като „Палмова неделя“. Както в България, така и в други страни палмовите клонки са заменени от върбови заради климата, особено в северните части на Европа. Във Финландия на този ден децата се преобличат като вещици и посещават домовете, за да занесат на живущите върбови клонки, в замяна на което получават лакомства и монети. Посещението може да се съпровожда от песни. Интересното е, че подобна традиция съществува и в Сирия. В Полша се организират състезания по изготвянето на изкуствени палмови клони. В Румъния и Молдова празникът е познат като „Цветна неделя“. В Испания палмови листа се оставят на слънце, докато побелеят, а след това се връзват в интересни форми. В Уелс на този ден хората украсяват гробовете с цветя.
С празника се свързва много символика. От една страна Цветница символизира признаването на Иисус за Спасителя – спомнете си, че народът ликува „Осанна!“, когато Иисус влиза в Йерусалим. От друга – това е първообраз на влизането на Човешкия Син в Рая. Освен това Иисус влиза в града не на друго животно, а на магаре – в традициите на региона влизането в град на магаре е символ на желание за мир (влизането на кон е символ на желание за война). Това се свързва с цялостната християнска философия за мира. На този ден може да се замислим не само за „празничната“ му част, но и за тази философска част, в която влиза идеята за мира и пречистването. Дори да не сте силно вярващи, може да откриете нещо за себе си в този ден.
Не забравяйте да поздравите своите близки и приятели, които носят имена на цвета! Имен ден на Цветница празнуват всички, които носят такива имена: Ралица, Цветан, Албена, Иглика, Латинка, Калина, Явор, Венета, Теменужка, Венелин и много други.