Лазаровден е един от най-големите християнски празници и носи името на Свети Лазар, брат на Марта и Мария-Магдалина. Той е бил приятел на Иисус Христос, който го връща от мъртвите четири дни след смъртта му с известните си думи “Лазаре, излез навън!“. Именно след това събитие народът на Йерусалим започва да вярва, че Иисус е Месията, когото те очакват толкова дълго и именно затова на следващия ден, Цветница, те го посрещат тържествено с палмови клонки, докато той влиза в града на магаре. Според вярванията Лазар живее 30 години след това и става епископ на гр. Китон. Името Лазар съответно е символ на здраве и сила и е почитано име в християнската традиция.
Месията връща Лазар от мъртвите 8 дни преди своето възкръсване. Съответно Лазаровден се празнува 8 дни преди Великден – винаги в събота.
На Лазаровден млади девойки, наречени лазарки, обикновено на възраст от 6 до 12 години, се обличат в традиционни български носии и берат цветя и върбови клони, от които оплитат венци на следващия ден. Те се събират на групи от 5 до 7 девойки, като повечето от тях пеят, останалите танцуват, а една от тях води групата. Следващият ден е Цветница и тогава те ще пуснат венците по реката, за да видят чий венец ще стигне най-далеч. Девойката, чийто венец стигне най-далеч, става „кума“.
В някои части на България ролите не се ограничават до танцуващи, пеещи и една водеща мома. Съществуват още „Лазарова булка“ и „боенек“, като първата е обикновено по-малко момиченце, а последната е девойка, която се преоблича като мъж и носи тояга в ръка.
На Лазаровден девойките обикалят домовете и пеят лазарски песни за здраве, щастие и берекет, плодородие, благоденствие, но могат да включват и любовни мотиви. По традиция лазарките обхождат къщите от обяд и пеят по една песен за всеки член от семейството и играят хоро. Посрещат ги обикновено с яйца, монети и други подаръци, които сетне лазарките си поделят. Както най-вероятно сте чували, на Лазаровден момците са искали ръката на своите избраници.
Празникът предвещава пролетта и винаги се очаква с нетърпение от неомъжените девойки, тъй като някога се е вярвало, че девойка, която не е лазарувала, нямало да се омъжи. Върбовите клонки, които се използват за украсяване на вратите на Цветница, се откъсват именно на Лазаровден.
Момите шият носиите си още месец преди празника и групичките се формират отрано. Освен това от лазарките се очаква да научат песните. Сутринта на Лазаровден девойките си поделят селото, за да не попаднат в една и съща къща два пъти. Между другото, песните, които девойките пеели на този ден, били забранени за пеене на който и да е следващ ден. Девойките можели да очакват, че момък ще им поиска ръката на този ден, защото както споменахме, освен празник на плодородието, в българската традиция това е и празник на самите моми. В този ден се очаквало те да бъдат харесани и да се превърнат в моми за омъжване. В българския народен календар това е жизнерадостен и традиционно „женски“ празник. С песните и танците помагат вече лазарували жени.
Както вече прочетохте, Лазаровден може да се смята за празник на девойките. На този ден на тях е позволено „официално“ да се превърнат в моми за женене и им се позволявало да си сресват косите като възрастни жени, да носят дрехи за възрастни жени, да носят венец на главата си и да окичват дрехите си. Може дори да се каже, че от този ден им било позволено да любят. Дрехите, които лазарките обличат в празничния ден, зависят от региона. Премените им трябвало да символизират този женитбен аспект на празника.
Както обикновено се получава при християнските празници, с Лазаровден също са свързани и редица нехристиянски поверия. Например хората вярвали, че песните, изпети на този празник, отпращали зимата и приветствали пролетта. На яйцата, които девойките получавали, можело да се правят гадания. Това се дължи на факта, че Лазаровден се пада в дните, когато някога народът вярвал, че природата се преражда. Оттук идва свързването и възприемането на Лазаровден и като празник на горите и нивите в българската традиция. Като другата връзка с прераждането на природата и лазаруването може да се тълкува символичното превръщане на девойката от дете в жена.
Като цяло не следва да асоциираме празника само и единствено с християнския му аспект, тъй като той е тясно свързан и преплетен с редица народни поверия. Концепцията за прераждането и възкръсването са сходни. В Библията възкръсва Лазар, като се вярва, че целта на неговата смърт е именно възкръсването, за да повярва народът, че именно Иисус е Месията. А в българската традиция се прераждат природата, за да започне новият цикъл на плодородие, и девойката, за да може тя да стане жена и да се омъжи. Тук виждаме често срещаното сравнение на жената с природата, която „избира“ мъжа и движи цикъла на живота и смъртта.
Българската православна църква отбелязва деня с празнична литургия, която е в чест на възкресението на Свети Лазар, като едновременно с това се почита паметта и на Свети мъченик Лазар Български. Както споменахме, именно на този ден се кършат върбовите клонки за Цветница, а през нощта се извършва тяхното освещаване със светена вода. В Сърбия към върбовите клонки се закачват малки камбанки. Руснаците на този ден готвят рибни ястия, блини от елда. Гагаузите изпълняват същия обичай с лазаруването, както българите. Гърците по традиция пекат лазаракиа от сладко тесто.
Имен ден на Лазаровден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазаринка. Да им е честито името!