Докато в повечето страни празникът на жената и денят на майката се честват в отделни дни, тъй като имат различна предистория и корени, в България те са обединени в един общ празник – 8 март. Нека разберем по-долу какво точно празнуваме на този ден.
Този празник произхожда от древногръцката митология. В Древна Гърция през пролетта се е чествал празникът на богинята Кибела, известна още като Рея. Смятало се е, че тя е майка на всички богове и дори на върховния гръцки бог Зевс. Затова се е наричала Великата майка, а нейният празник бил на 25 март. Подобен празник на жената и в частност – на майката – е имало и в Древен Рим, където се наричал денят на Матроните. Той се чествал на 1-ви март. Месец март се считал за месецът на плодородието, което е основно качество на майката.
Въпреки предположенията, че впоследствие християните започнали да почитат на този ден Дева Мария, като решили да смесят християнски с езически мотиви, точни потвърждения за това липсват.
Денят на майката официално започва да се празнува през 1909 г. в САЩ благодарение на Ан Джарвис. Тя била начална учителка, която издействала организирането на този празник в чест на своята майка. Нейната майка желаела да има празник, който да е посветен на всяка майка, полагаща грижи и усилия за възпитанието и отглеждането на своите деца.
Първият национален ден на жената в страната бил празнуван на 28 февруари и бил свързан с идеята за по-добро заплащане на женския труд и правото на жените да гласуват на изборите.
Идеята за честването на такъв празник се разпространила много бързо. За по-малко от 10 години денят на майката се превърнал в официален празник и в редица европейски държави като Англия, Германия, Дания, Белгия, Италия, Финландия и Турция.
Всяка държава по света има своя традиция в празнуването на този празник, затова и честването му не е на един и същи ден. В различните части на света този празник се празнува предимно през март, април или май, т.е. през пролетните месеци. Ето малък списък с периода, в който някои от държавите празнуват деня на майката:
Съществува легенда, според която в Древна Гърция жена на име Лизистрата накарала всички жени да откажат всякакви интимни отношения с мъжете си, докато те не се съгласят да преустановят войната между Спарта и Атина. В крайна сметка този метод на действие бил успешен и жените извоювали мира, което показва как обединявайки силите си, жените могат да постигнат изключително много. Въпреки това едва през последното столетие е признато равноправието на мъжкия и женския пол.
Жените започват да „надигат глава“ от подчиненото си положение в семейството по време на индустриализацията, която променя начина на живот на хората. Дотогава жената била затворена вкъщи, като основното й задължение е било да се грижи за децата и домакинството. Когато след индустриализацията са отворени редица производства и предприятия, жените излизат от домовете си и започват да работят редом до мъжете и дори са били предпочитани, тъй като трудът им е бил по-евтин. Само че по-ниската заплата и ужасните условия на труд не удовлетворява жените и те започнали да организират масови недоволства и стачки, които в крайна сметка постигат целта си – подобряване на условията на труд и по-високо заплащане.
Международният ден на жената започва да се чества след решение, взето на първата международна женска конференция, организирана през 1910 г. в Копенхаген. Този празник цели да напомня на света, че между половете има равноправие и че и жените имат право на добри условия на труд и заплащане, подобно на мъжете. Международният ден на жената започва да се празнува още от следващата година – на 19 март. Първите страни, приели този ден за национален празник, са Австрия, Германия, Швейцария и Дания.
Ролята на жената се вижда и след началото на Първата световна война, когато жените се събират в началото на март, за да протестират срещу войната. Когато Русия дава над 2 милиона жертви, руските жени отново излизат по улиците, за да извоюват мира. Това се случва на 24 февруари, когато руският цар абдикира от престола. Този ден е обявен за Ден на жената, но с промяната на Григорианския календар, този празник се измества на 8 март. От този момент нататък празнуването на международния ден на жената добива нов смисъл и е ден на размисъл за опазването на мира по света, както и за подобряване условията на живот на жените на планетата.
Въпреки че Денят на жената в България започва да се чества сравнително рано – още от 1915 г., официално е признат за празник след 1944 г. След 1960 г. пък става по-мащабен, като на този ден започнали да се честват не само жените, но и майките, съпругите и учителките. На 8 март всеки мъж поднася на любимата си, на майка си и на останалите значими за него жени букет, с който да покаже признателността си, че са до него и осмислят живота му.