Сурваки и Васильовден – 1 януари

Българската календарна година изобилства от традиционни, религиозни  и национални празници. В края на всяка година се празнуват няколко празника, с които българите изпращат Старата година. Но за разлика от много други народи, те започват и всяка Нова година с празник, който е честван и почитан от всеки българин. Така още с пукването на новата година – на 1 януари се празнува Сурваки, който е известен още като Васильовден. Този празник съчетава в себе си старите езически обичаи (Сурваки), останали ни наследство от славяните, които вярвали в много богове и сегашните вярвания на народа във вид на православния празник Васильовден и обрязването на Младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Сурваки е един от народните празници, в които ясно се вижда автентичния български бит и култура, както и старите вярвания на този уникален балкански народ.

Какво представлява празникът сурваки?

В православната традиция на българите се прокрадват древните езически обичаи на славяните и прабългарите, населявали преди столетия нашите територии. 1-ви януари според древния григориански календар е първият ден на новата година. Именно на този ден се празнува Васильовден или Сурваки, като за целта се сурвака, ладува и се приготвя специална трапеза. През този ден младите момчета обикалят съседните къщи и сурвакат хората със специално изработени за целта дрянови сурвачки. Сурвакарите пожелават на стопаните на къщата здраве, живот и богат урожай през новата година. А те в замяна им дават монети, краваи, лакомства и сушени плодове.

Откъде произлиза този празник?

Езическият вариант на празника Сурваки произлиза от славянското вярване за гонене на демони, таласъми и всякакви нечисти сили, които сурвакарите гонят от хората с пожеланията си. Славяните са вярвали и в Лада – богинята на любовта, от която произлиза и така нареченото ладуване на този празник. То представлява специален обряд, на който на всяка мома от селото си предрича за кого ще се омъжи, както и какъв ще бъде занаятът на бъдещия й съпруг.

Васильовден от друга страна е чисто православен празник, който почита светеца Василий Велики и традиционно съвпада с народния празник Сурваки. На този празник се почита и Обрезание Господне или обрязването на Исус, Божият Син. Самият Василий е писател, мислител и философ, който поставя началото на благотворителността в християнството, водейки се от принципите на любов към ближния и опрощение.

Как се празнува Сурваки?

Този празник е свързан с приготвянето на богата трапеза, като в различните части на страната ястията и храните, слагани на масата, могат да варират. В Златна Добруджа в този ден хората колят на прага на вратата пуйка или червен петел. Хората в Плевенско вярват, че от това накъде отскочи умиращата птица зависи дали настъпващата година ще е добра или лоша. На този ден се изпълняват най-различни гадания, които да предрекат каква година очаква хората.

Какви поверия са свързани със Сурваки?

Животът на българите и до ден днешен е свързан с много поверия, останали им от древните дни. Някои от тях могат да се видят именно на този празник. Ергените и девойките слагат първия залък от своите парчета баница под възглавниците си с надеждата, че през нощта ще сънуват своя бъдещ избраник или избраница. Колкото по-здрави и едри са орехите на масата, толкова по-здраво ще е цялото семейство през идната година. Жените и момите в къщата си мият косите с водата, в която е натопен дрян за здрави и лъскави коси.

Друго поверие се състои в нарязването на един лук на 12 резенчета, посипването им със сол и оставянето им да престоят така през нощта. Всеки резен символизира отделен месец от годината. Ако солта върху резенчето се е стопила, месецът ще е дъждовен и обратното – хората очакват сух и ясен месец там, където солта си стои върху лука.

Какво слагат хората на трапезата си по Сурваки?

Българите свързват празниците преди всичко с това, което се намира на тяхната трапеза. Те не винаги са добре осведомени относно произхода и същността на даден празник. С охота обаче участват в приготовлението и празнуването около масата. Ястията по Васильовден са блажни. Коли се петел или се консумират ястия със свинско месо. Менюто може да съдържа още и пита. В нея се поставят монета (пара за късмет), кокошка, пуйка, орехи, ошав, мед и жито.

Домакинята меси и приготвя питка, която по външен вид напомня на тази от Коледната трапеза. Освен това приготвят баница с късмети, които се изтеглят от различните членове на семейството. Чрез обредите и практиките, които се извършват на празника, хората вярват, че гонят злото от хората и от предстоящата година.

Празникът Сурваки предстои съвсем скоро. Независимо коя част от празника ще решите да отпразнувате, Ви пожелаваме здраве и берекет през настъпващата година.

‍