24 май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост

24 май е български официален празник, известен с името Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Отбелязва се националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Двамата са познати още като Солунските братя. Първите преводи на свещените писания (Библията), братята записват именно на глаголица.

‍

Ранна история на честването на празника 24 май

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменски летописи от 1813 г. Там се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Първият път, когато празникът реално е честван обаче, датира от 11-ти май 1851 г. Инициатор тогава е Найден Геров, а мястото за провеждане на честването е в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. 11-ти май не е била случайно избрана дата. Това е бил общият църковен празник на двамата светии.

През следващата година – 1852 г. – пък Неофит Бозвели описва за първи път във възрожденска литература известие за празнуването на Кирил и Методий на 11 май.

През 1857 г. празникът на „светите братя“ е почетен в Цариград в българската църква „Св. Стефан“. По това време там е имало и служба на Св. Иван Рилски.

През следващата година в Пловдив учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методи, а празникът се отбелязва с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. След това честванията започват постепенно и в Шумен, Лом и Скопие (от 1860 г.).

От 1863 г. пък 11ти май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сава Филаретов бил организаторът на празника в София.

‍

Последващи събития по формирането на 24 май като празник

В началото на 18-ти век по време на борбите за църковна независимост историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Той се превръща в символ на бъдещата независимост. А празникът вече става общонароден, а не само църковно училищен. След Освобождението празнуването се развива в две посоки. В България се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче продължава да служи като средство за борба против турското управление и сръбската и гръцката пропаганда.

От 1916 г., когато е въведен Грегорианският календар, празникът започва да се чества на един ден – 24ти май. След 1969 г. църковният и светският календар се отделят. Това е причината днес да съществуват два празника – църковен (11ти май) и светски (24ти май). 24 май е обявен за национален празник на Народна Република България с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г. След преименуването на Народна Република България в Република България на 15 ноември 1990 г. празникът отново се обявява за официален.

Като обобщение 11ти май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24ти май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а тази на св. Методий – на 6 април. На тези дни те са починали.

‍

Почитане на солунските братя в другите страни

През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската църква и обществените стремежи. В много славянски страни те стават и символ на възраждането и националната еманципация. Българският култ повлиява да бъдат възприети като светци от православната църква и извън славянския свят. В края на 20-ти век папа Йоан Павел II обявява братята за „покровители на Европа“. В днешно време празникът се чества в много държави – Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия, Беларус и други.

‍

Чествания на 24 май в България

Денят на българската просвета и култура и славянската писменост по традиция се почита ежегодно с тържества и празнични програми. Обикновено в големите градове пред храмовете сутрин се провеждат Празнична литургия и благодарствен молебен. След това присъстващите се отправят в шествие към централните площади. Там се откриват тържествата с химна на Република България. Следват различни програми с изпълненията на много духови оркестри, хорове, фолклорни ансамбли и прочие. В училищата и детските градини обикновено също има празнични програми, с които да бъде отбелязан този светъл български празник.

‍

Химн за празника на 24 май

Празникът има и химн, с който може да се подчертае още повече значимостта му. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета. Днес обикновено се изпълняват първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г. Този химн, който вероятно всеки от нас е чувал, може да чуете отново ТУК.

‍

Една по-различна инициатива за 24 май

Интересен начин са избрали от издателство „Жанет 45“, за да напомнят на хората в България в какво ще се превърне езикът ни, ако не се използва. Писането на „шльокавица“ и използването на абсурдни съчетания от цифри, латински букви и знаци е все по-разпространено и много хора вече започват да забравят колко красив е нашият език и азбуката ни. Затова и от издателството са решили да пуснат в книжарниците първата книга на шльокавица. А изборът на книга изобщо не е случаен – избрана е „Под игото“. Романът е избран, тъй като заема специално място в съзнанието на българите и определено привлича вниманието.

Пишейки на шльокавица, бавно губим езика си. С него губим културата и част от ценностите си. А накрая губим и идентичността си. Инициативата на издателството е свързана с предотвратяването на това. За всяко закупено издание от „Под игото” на шльокавица, от „Жанет 45“ ще даряват по две български книги на училища, читалища и библиотеки.

‍