Денят на труда се отбелязва всяка година на 1-ви май. В България е един от официалните празници през годината и е неработен ден. Празникът е международен, като пълното му наименование е Ден на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата реално се честват обществените и икономическите постижения на работническото движение, а също така и търсенето на държавна защита за работещите по света. Освен това 1ви май е и ден на международното движение и на левите движения.
Началото на празника се свързва с работническото движение през 19-ти век и работническите протести за зачитане на най-елементарните социални права. На 1ви май 1886 година в САЩ профсъюзите провеждат мащабна неофициална национална стачка. В нея взимат участие повече от 300 000 работници от цялата страна, като искането са да се въведе официален 8-часов работен ден. Необходими са 3 дни на полицията в Чикаго и частните охранители, докато успеят да разпръснат протестиращите. Това се случва с цената на поне четири смъртни случая и над 200 ранени. Веднага след това – на 4-ти май – се вдига протест срещу полицейското насилие. При него сред представителите на реда е хвърлена бомба. Взривът ѝ убива един полицай и ранява шестима други. Това довежда до бързо присъди и екзекутиране на 7 анархисти, които впоследствие са оправдани като невинни.
Останалата част от света наблюдава случващото се в САЩ и впоследствие решава да се включи, за да подкрепи общата кауза. На много места започва масирана организация в защита на работниците и протест срещу случилото се в Чикаго. През 1889г. учредителният конгрес на Втория интернационал, който се провежда в Париж, прави призив за международни демонстрации в знак на подкрепа и солидарност към протестите в Чикаго.
От своя страна Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“ през 1904г. Ясно е, че най-ефективният и изразителен начин, по който може да се демонстрират желанията, е стачката. Затова се взима решение, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1-ви май навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“. Още малко допълнителна информация може да бъде чута и видяна в този материал.
Честването на този празник в социалистическите и комунистическите страни е било много важно и се е отбелязвало подобаващо, тъй като е било символ на управлението на работническата класа в тези страни.
В България 1ви май е един от официалните празници на страната. Чества се всяка година и тъй като е почивен ден, много хора успяват да си направят един „удължен уикенд“, когато празникът е в началото или в края на работната седмица. Тази година също не е изключение. Първият ден на месец май е в понеделник и по този начин се събират 3 почивни дни подред – идеален момент, който може да бъде използван за кратка екскурзия, за прибиране при семейството на родното място, за осъществяване на лични задачи, които са отлагани от дълго време или пък просто за почивка.
По принцип първият опит за честване на Първи май в България е през 1980г. от Типографското дружество. Празникът е обявен за официален през 1939г. Активно започва да се чества от 1945г. под влиянието на комунистическата власт на Народна република България. Вниманието, което започва да му се отдава, е свързано именно с влиянието на социалистическите и комунистическите възгледи, за които беше споменато няколко реда по-рано.
Всички държавни служители са взимали участие в манифестациите, които са се провеждали на територията на цялата страна. Логично – централните площади на всяко населено място са „приемали“ честванията, за да може всички да могат да се насладят на празника и да го отбележат. По площадите са се скандирали лозунги, свързани с прославянето на труда и на работническата класа. Това се е случвало, докато участващите са марширували по време на манифестациите. По време на тези церемонии партийни, държавни и местни ръководители от управляващите партии БКП и БЗНС са поздравявали всички присъстващи от трибуни, разположени на площадите.
След падането на социализма в България през 1989г. денят се запазва като почивен ден и официален празник. Манифестациите и празненствата обаче се преустановяват. Държавната власт вече не поема инициативата да организира такива прояви. Честването остава най-вече застъпено и осъществявано от социалистите и комунистите.
1ви май е официален празник и в някои държави по света, в други също се чества, но неофициално.
Естествено – в бившия социалистически блок празникът е много важен. Понякога дори се правят военни паради в СССР и КНР. В САЩ и Канада пък празнуването се пада в първия понеделник от септември. Денят на труда там е наречен Labor Day. Началото на честването на този ден се поставя през 1882г. и възниква като желание на профсъюза да осигури свободен ден за „трудещия се човек“. Празникът става официален там през 1894г. Днес той продължава да е почивен ден и за някои символизира края на лятото. Първи май е официален празник и в страни като Австрия, Германия, Мексико, Русия, Тайланд и много други.
Този ден в днешно време може да ни донесе само положителни емоции и преживявания, тъй като е пролетен ден, в който обикновено не трябва да ходим на работа. В същото време е ден, който можем да оползотворим с нашите близки и да прекараме приятно, наслаждавайки се на момента.