Българската кухня е известна с изключително разнообразие на продукти и начини за готвене. Има съвсем лесни за приготвяне неща, но има и по-сложни и изискващи повече време за направата им. Много хора от по-старите поколения знаят например какво е „циганска баница“. Няма нищо расистко в името – това е типично национално ястие и представлява филия хляб, напоена с олио и поръсена с червен пипер. Разбира се, според това какви са кулинарните ви предпочитания тя може да бъде и запечена или рецептата да бъде променена по личен вкус, като се добавят още подправки например. Какви още интересни и вкусни традиционни български ястия има освен тези, за които вече четохте тук? Вижте в редовете по-долу.
Баницата е една от най-типичните и традиционни български храни, която се готви редовно в повечето домакинства. И е една от най-често купуваните закуски, които могат да бъдат намерени във всички градове в страната. Класическата рецепта за баница включва кори, сирене или извара и яйца. Тъй като това си е типично за страната ястие, има още множество разновидности – например със сладка плънка от тиква (известна като тиквеник), с ябълки, с локум и прочие. Сред солените разновидности има и такива с кайма, месо, зеле, лук.
Традицията повелява корите за баница да се правят ръчно, но тъй като за много домакини това е изключително трудно, може да си вземете и готови кори за баница от магазина. Естествено първият вариант е страшно вкусен, но пък приготвянето му отнема много повече време. Изключително вкусна и богата на различни вкусове баницата си остава едно от ястията, които всеки чужденец, дошъл в страната, задължително трябва да опита.
Пататникът е още едно изключително вкусно българско ястие, което е родом от величествената планина Родопи. В основата му са картофите, като се добавят още лук, сол и малко подправки. Подобно на баницата и тук има някои разновидности, като към стандартната рецепта се добавят например месо, сирене, яйце. Изключително вкусно и апетитно е, особено ако ви го приготви някой от този край на България. По традиция се пече върху обикновена печка на дърва, но в съвременните модерни кухни рядко има такива печки. Така че ако решите да си го сготвите, може да си го изпечете и в стандартна електрическа фурна.
Макар да не е изцяло българско ястие, качамакът е разпространен на Балканите и може да се срещне и в много от съседните страни. Прави се от царевичен грис, като в магазините сега може да се намерят готови смеси, които само трябва да се сварят. А след това… Тук идват разновидностите. Може да залеете готовата смес с прясно мляко или с разтопени на тиган пръжки. Има и сладки разновидности, но те не са толкова популярни.
Е, няма човек, който да не знае какво е кисело мляко и че е от най-ярките традиционни български храни. Всъщност се прави от сварено прясно мляко и закваска. Киселото мляко може да се консумира във всякакъв вид – както директно, така и в много различни форми – например разбито като айрян, с краставица като таратор, със сладко от различни плодове. Вариантите са изключително много. Поради лесната си усвояемост много често се препоръчва като една от първите храни за бебетата. Киселото мляко съдържа полезните бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които влияят отлично при работата на храносмилателната система.
В тази традиционна българска храна няма нищо шопско. Всъщност името на ястието идва от култовата държавна компания от средата на миналия век – Балкантурист. Тъй като историята е сравнително нова, се знаят дори мястото и годината на създаване на тази салата. Годината е 1956-та, а ресторантът – Черноморец, който е разположен в курорта Дружба на Черно море. Днес курортът е с променено име и се казва Свети Константин и Елена. В салатата има домати, краставици, кромид лук, пресен магданоз, печени (или пресни) чушки, а отгоре завършва с настъргано сирене. Върви много добре с хубава българска ракия.
Няма човек, който поне веднъж да не е опитвал тази традиционна българска храна. Състои се от разредено с вода кисело мляко, краставица – нарязана или настъргана, чесън, олио, копър и сол. Известна е още като студена супа. На някои места вътре се слагат и орехови ядки, но това е въпрос на вкус. Може да се сервира в ресторантите и в по-голяма чаша или в халба за бира например.
Макар думата да идва от турски, в българската кухня гювечът отдавна е пуснал дълбоки корени. В основната си част това е ястие, съставено от месо и зеленчуци, което се приготвя в специален глинен съд, който носи същото име. Съществуват множество различни варианти на гювеч, като има както такива с месо, така и само със зеленчуци. И в двата случая зеленчуците трябва да са нарязани на едро и да са повечко. Подправките са изключително важни за получаване на традиционния аромат на ястието, така че ако решите да готвите именно това, не ги забравяйте.
Пълнените чушки или пиперки са още един от кулинарните шедьоври на българската кухня. Обикновено това са пресни или изсушени чушки, които се пълнят със смес от ориз и кайма. В много райони на страната на трапезата за Бъдни вечер се приготвят пълнени чушки с боб, вместо с ориз и кайма. Има, разбира се, и постни варианти – само с ориз или с ориз и сушен плод например – въпрос на вкус и желание за готвене. Съществува и разновидност, в която чушките са пълнени с яйца и сирене, като това е типично лятно ястие.
Мусаката е една от най-вкусните и български рецепти, макар да е известна и в много други страни в Близкия изток и на Балканите. Една от най-известните конкурентни мусаки е гръцката, която се прави с патладжани. В българската разновидност има нарязани на кубчета картофи, чушки, моркови, домати, кайма, лук, подправки и неизменната заливка от кисело мляко, яйца и малко брашно. Всички продукти се задушават и запържват предварително и след това се пекат на фурна. Мусаката е считана за едно от най-лесните за приготвяне ястия.
Суджукът е страхотно българско мезе, което се прави от смляно и сушено месо – обикновено говеждо, свинско или смесено. Разбира се, вътре има и различни подправки, които допълват и придават отличителния вкус на суджука. Пълни се в естествени черва, като преди да се остави да съхне, се притиска и тогава се оставя да се суши. Формата му обикновено е като подкова.