Сирни Заговезни – ден за прошка

Сирни Заговезни или денят на Прошката е православен празник, който се чества 7 седмици преди настъпването на Великден. Този празник е обвързан и с още един църковен празник – Месни Заговезни, който се чества една седмица преди Сирни Заговезни. Всичките три празника се празнуват в неделя, а Великият пост започва в понеделника след Сирни Заговезни. През 2019 г. Сирни Заговезни се празнува на 10 март. На този ден хората си припомнят Христовите думи за прошката. Исус казва, че хората, които не простят на другите прегрешенията към тях, не могат да очакват, че и техният небесен Отец ще прости техните прегрешения. За да изпълнят правилото на Христос, на този ден хората искат прошка от онези, които са им близки, роднини и познати. Прошка се взима за всички обиди и огорчения, които неволно или преднамерено сме причинили, като едновременно с това прощаваме на онези, които поискат прошка от нас.

Как се празнува църковният празник?

Празникът Сирни Заговезни се нарича още Неделя Сиропустна и се отбелязва в православните храмове в цялата страна. Вечерта се организира служба, на която се събират миряните и духовниците и след нейния край искат един от друг прошка. На този ден се опрощават всяка зла дума, мисъл или дело и човек очиства сърцето и ума си от лоши мисли и подозрения към своите ближни.

След службата в църквата семействата се прибират у дома, където се събират в близък семеен кръг на трапезата, в която са включени млечни храни. Прието е по-младите да искат прошка от по-старите – децата да искат прошка от родители, дядовци и баби, а младоженците – от своите кумове. За да поискат един от друг прошка, те целуват ръка с думите: „Прощавай, майко, татко, куме,….“. Задължителен е и отговорът от страна на този, който прощава. Този отговор гласи: „Господ да прощава, простен да си!“.

На този ден вечер се палят огньове, наричани клади, които след стихване на огъня се прескачат от млади хора за здраве и за ритуално очистване на нивите. Тези огньове се палят на най-високото място в селото. Около тях хората от селото се нареждат да играят хора и да пеят песни. Оттам идва и друго име на празника – Поклади.

Какви обичаи се практикуват на Сирни Заговезни?

Един от обичаите е оратници или още наричан огруглици. Оратниците са факли от слама. Стопанинът на къщата взема такава запалена слама и я завърта около главата си. Съществува поверие, че така се прогонват бълхите от къщата.

Друг обичай е изстрелването на стрели. За целта ергените в селото правят сами прост лък, с който на Сирни Заговезни изстрелват запалена стрела, която трябва да попадне в двора на харесваната от тях мома. Този обичай се прави късно вечерта, а семейството на девойката трябва да бди, за да загаси пламъците навреме. Момичето събира стрелата или стрелите. На следващия ден се избира най-харесваната мома в селото – тя е тази, която е събрала най-много стрели на празника.

Сирни Заговезни е и денят, когато православните ядат яйца и млечни продукти за последен път. От следващия ден започва Великият пост, по време на който те няма да могат да консумират блажно. И ще е така чак до Великден. Ето защо този празник бива ознаменуван със специална трапеза, която включва варено жито, варени яйца, обредна пита, баница с праз или сирене, печени ябълки и халва с ядки. След това следва период на вегетарианство и въздържане от интимни отношения. Нещо повече – в този период са забранени обясненията в любов, предложенията за брак и празнуването на сватби. Всички тези неща трябва да почакат до дните след Великден.

В съботата след Сирни Заговезни пък се празнува Тодоровден.

Хамкането на Сирни Заговезни

Друг интересен обичай на този ден е хамкането. За целта му за тавана се завързва червен конец, който се оставя да виси свободно, а на долния му край се завързва варено яйце или бучка бяла халва. Привилегия на най-възрастния мъж в семейството е да завърти конеца в кръг, а останалите членове на семейството и особено децата, да се съберат в кръг и да се опитат да уловят висящата хапка с уста, при това без да използват ръце. Поверието гласи, че който успее да хване хапката пръв, през цялата идна година ще е здрав. Но дори и ако само успее да допре със зъби яйцето или халвата, ще има добро здраве през годината.

Когато ритуалът хамкане приключи, следва друг, свързан с изгарянето на конеца, на който е висяло парчето. По това как изгори той се тълкува бъдещето. Ако конецът припламне и се разгори бързо, а в семейството има млади моми или момци за женене, стопаните на дома трябва да очакват скорошна сватба. И обратното – ако конецът тлее, това не предвещава нищо добро. Ако конецът се запали и изгори бързо, хората ще се радват на богата и плодородна година с много жито. Черупките от яйцето, което е висяло на конеца, не се изхвърлят, а се поставят в курника. Вярва се, че това ще накара кокошките да снасят още повече.

Кукерите през празника Сирни Заговезни

Кукерите са останали в наследство от траките, така че в някои селища, обитавани от техни наследници, кукерите са включени в празника Сирни Заговезни. От Средновековието е било прието на тази дата хората да надяват маски, с които да прогонват злите духове. Преоблечените в кукери мъже обикалят на дружини по домовете, като носят на себе си кожи и на всяка крачка дрънкат с камбанки. Те разиграват комични сценки пред зрителите и носят благословия за берекет и здраве. В тази група кукери има хаджия, наречен още кукерска булка, който е водач на дружината. Това е мъж, облечен като парцалива жена или баба и носещ в ръцете си кукла от парцали.

Този обряд представя прогонването на зимата и настъпването на дългоочакваната пролет, а краят му е ознаменуван от богата софра и веселие.

‍