Великден е денят, в който християните честват Възкресението на Иисус Христос.
В християнската религия се чества Възкресението Христово, което се е случило на третия ден, след като Иисус е бил разпънат на кръст и е бил погребан. Първоначално празната гробница на Христос е била видяна от жените мироносци. След това той се е явил на Мария Магдалена, а впоследствие и на апостолите. През тази година празникът се чества на 16-ти април и според православната и според католическата и протестантската църква.
Великден е най-светлият и най-голям православен празник. При католиците по-почитан е Рождество Христово. Всичко, свързано с Възкресението Христово, е станало в дните около еврейския празник Пасха. Тъй като Пасха е свързан с лунния календар, той е подвижен празник. Респективно Великден също променя датата си всяка година. Като древно правило е празникът да се празнува винаги след деня на пролетното равноденствие. Още през 325г., когато се е провел Първият вселенски събор, светите отци са определили принципа според който Великден да започне да се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така може християнската Пасха – Възкресение Христово да се празнува след еврейската.
Причината за разминаването в датите, в които Великден се празнува, е съвсем естествена – Православната църква определя датата според Юлианския календар. А Католическата я определя според Грегорианския. Протестантите пък от своя страна се съобразяват с местните традиции – ако живеят на Запад, честват празника с католиците, а ако живеят на Изток го честват с православните. Формулата, по която се определя на коя дата ще бъде Великден в западната и източната църква, е следната:
„Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.“
Споменатата „Страстна седмица“ е последната седмица от живота на Иисус Христос. Това е седмицата, точно преди която да бъде разпънат на кръст. Всеки един ден от нея се нарича велик – Велики понеделник, велики вторник и прочие, като тя завършва с Великден. Тази седмица е последната от Великия пост. Затова във всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби, като великденската такава започва от събота вечер.
По време на тази служба свещеникът излиза от храма или църквата, носейки благодатния огън – запалена свещ. Започва да обикаля около съответния храм или църква, като в същото време камбаните бият. Когато дойде полунощ, се възгласява „Христос Воскресе“ и се отвръща „Воистина Воскресе“. Всички присъстващи палят своите свещи от свещта на свещеника. Следващото нещо, което прави свещеникът, е да отвори вратите на храма, също както Христос е отворил райските двери, и пеейки Канона на празника – Воскресния ден, той и всички присъстващи на службата влизат в храма за света литургия.
През цялата седмица преди Великден има много приготовления за този празник. Великденските яйца обикновено се боядисват на Велики Четвъртък и в събота. Традиция е първото боядисано яйце да е червено. С него бабите или майките трябва да начертаят кръстове по челата на децата, за да са здрави и румени през цялата година. Освен това същото яйце се оставя да стои пред домашната икона или в сандъка с момински чеиз или пък се заравя по средата на нивата, за да я пази от градушки. След точно година това яйце се счупва и ако то все още се е запазило, означава, че домът ще се радва на щастие и благополучие през предстоящата година. След като се счупи, яйцето отново не се изхвърля, а се заравя някъде близо до дома.
На Велики Четвъртък се замесва и тестото за великденските хлябове. Те са с най-разнообразни имена и обикновено са украсени с нечетен брой червени или бели яйца, и се усуква допълнително тесто около тях. Отделно се правят и по-малки хлебчета със само едно червено яйце по средата, което обикновено се дава на първия гост. Сутринта в неделя цялото семейство отива на тържествена литургия в черквата и след това всички се връщат със запалени свещи вкъщи. Традиционен поздрав по време на Великден е „Христос Воскресе“, като отговорът, който трябва да последва, е „Воистина Воскресе“. Отново в неделя традицията повелява младоженците да гостуват на родителите и на кумовете си, носейки великденски яйца и хляб. Великден продължава 3 дни.
Много древни култури преди много много години са асоциирали яйцето с вселената. Персите дори вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Тъй като заради постенето хората не са можели да ядат яйца, а през пролетта кокошките са най-благосклонни да снасят, е трябвало да бъде измислен вариант те да бъдат запазвани за по-дълго време. За да се случва това, хората започнали да варят яйцата. Тъй като много древни народи са виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта, са започнали да ги боядисват, рисуват и декорират. Жълтъкът олицетворявал бога Слънце. Черупката олицетворявала бялата богиня. Когато възникнало християнството, яйцето започнало да се възприема и като символ на раждането на човека от природата. То е още символ на живота и на цялата вселена.
В православния свят яйцата се ползват като специален великденски поздрав. В католическия свят боядисаните яйца се крият от децата и те трябва да ги открият на Великден. В някои западноевропейски страни яйцата се търкалят едно срещу друго или по хълм и човекът, чието яйце остане здраво, ще бъде здрав през цялата година.
Ако сте се чудели защо първото яйце трябва да е червено и защо като цяло най-вече червените яйца са символ на празника, ето го и отговорът. Старо предание разказва, че Мария Магдалена е поздравила император Тиберий с думите „Христос Възкръсна“. А той ѝ бил отговорил, че е толкова възкръснал, колкото яйцето в ръката ѝ е червено. И точно в този момент яйцето, което било в ръката ѝ, се оцветило в червено. Затова и тя е изобразявана с червено ръце в ръка на иконите с нейния лик.
Чукането с яйца е символ на счупването на портите на Ада и победата на живота над смъртта. То е символ на сблъсъкът на различни светове. А резултатът от него е триумфирането на доброто над злото.
Резултатът от традиционното чукане с яйца е, че се очаква победителят – този, който се окаже с яйцето „борец“ – да е здрав, много щастлив и ще се радва на много сполуки през цялата предстояща година. А това традиционно чукане с яйца е обичай, който се е спазвал, спазва се в момента и ще се спазва в бъдеще, като и малки и големи се радват искрено на него.
През 1885г. цар Александър III изискал от бижутера Карл Фаберже да започне да изработва златни яйца за подаръци на съпругата му Мария Фьодоровна. Златото и скъпоценните камъни, с които са украсявани тези яйца, са изобразявали различни събития от императорския двор. За да се изработи едно яйце, била необходима една година на бижутера, а тази традиция продължила 30 години.
Преди още козунаците да станат популярни, са се месили питките, украсени с яйца и тесто, за които стана въпрос малко по-нагоре. Същинското началото на месенето на великденските козунаци било поставено от един френски хлебар преди повече от 300 години, който омесил първообраза на познатия ни и така любим великденски козунак.
Традицията на Великденския заек е от езически времена, когато хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. Също така е имало и традиционен ритуален лов на зайци. За първи път за Великденския заек се споменава в приказки от немския фолклор, в които се е разказвало за заек, който е криел от децата шарени яйца в градината. Тази история е била внесена и в Америка, където децата са вярвали, че ако са послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
Агнето е олицетворение на Иисус и се свързва с неговата смърт, понеже агне е било принесено в жертва в деня на Възкресението. Освен това християнската традиция представя Иисус като божи агнец. На първия ден след 40-дневния пост е традиция в много домове да се яде точно агнешко месо.
Друга великденска традиция при християните е да празника хората да си обличат новите дрехи. Те са символ на Възкресението и на възраждането на новия живот през пролетта.
Освен всичко изброено този светъл празник – Великден – е и повече от любимо време на много семейства. Това е време, в което цялото семейство се събира заедно и време, което може да бъде прекарано пълноценно с любимите хора.
info@vivus.bg
Телефон: 0700 450 10
или *4000
Работно време
8:00 - 20:00 - работни дни
10:00 - 17:00 - почивни дни и официални празници
