Какво е обичайно за Тодоровден?

Тодоровден е един от обредните празници на българите, празнуван още от векове. Макар че през столетията автентичният начин на празнуване почти се е загубил, все пак някаква откъслечна информация е стигнала и до наши дни. Счита се, че в предишните времена празникът се е празнувал в продължение на 7 дни, като Тодоровден е бил седмият поред и през всеки един от тези дни са се изпълнявали определени обреди. За съжаление тази цикличност на празника е изгубена и така наречената Тодорова Задушница, която е в петъка преди празника, вече почти не се отбелязва.

Животът на прабългарите е бил свързан с конете и това е символът на този празник, през който се организират конни състезания. Разбира се, в миналото такива състезания са имали много по-силно застъпен обреден характер, който целял да запази здравето на тези значими за българите животни и на стопаните им.

Как се празнува Тодоровден днес?

Този празник се празнува на съботата след празника Сирни Заговезни, което прави датата му различна всяка година. Цялата седмица преди празника е наречена Тудорска или Тодоровска, както и Черна неделя. Това зловещо име получава от поверието, че през тази седмица се пораждат зловредни сили, затова се забранява снесените през тази седмица яйца да се слагат за мътене. Счита се, че ако това се направи, пилетата, които се излюпят, ще са злосторни и пакостни за човека. Ако те прелетят над някой човек, според поверието той ще се разболее и умре.

Тодоровден почита едновременно двама светци с името Теодор. Това са св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат.

Животът на светеца Теодор Стратилат

Първият светец, който се почита на Тодоровден, е Теодор Стратилат. Той бил родом от Мала Азия. Светецът е живял в края на III век по времето на император Константин. Прозвището стратилат, което означава пълководец, той получава след назначаването си за такъв над римски гарнизон. Следващият император Лициний бил много недоволен от слуха, че в управлявания от Теодор град имало много покръстени християни и след като пристигнал в града, подканил Теодор да принесе езическо жертвоприношение на боговете пред целия народ. Теодор помолил императора това жертвоприношение да бъде отложено с два дни, след което се прибрал у дома и унищожил всички езически идоли, които имал. Императорът разбрал за това и заповядал Теодор Стратилат да бъде жестоко мъчен и накрая посечен с меч.

Животът на светеца Теодор Тирон

Подобна била съдбата на Теодор Тирон, живял в началото на IV век – вторият светец, почитан на Тодоровден. Той бил войник, от който началникът на полка поискал да принесе жертвоприношение на идолите. Теодор Тирон смело заявил, че не може да жертва идолите, защото е християнин. Неговите началници го оставили за известно време жив, надявайки се, че с времето той ще се отрече от вярата си. Само че Теодор не само не се отрекъл, но и подпалил един от храмовете на идоли в града, движен от свята ревност. Накрая Теодор бил изгорен на клада, а една благочестива християнка погребала останките му и всяка година правила помен за него.

Какво включва всеки ден от Тодоровата седмица?

Тодоровден е празник, свързан с много обреди, които в миналото са се изпълнявали през всеки един от дните от Тодоровата седмица.

• През първия ден от тази седмица жените измивали всички съдове в къщата с предварително сгрята вода, перели и почиствали къщата. Изхвърляли боклука, след което готвели храна, която трябвало да стигне за всеки ден до края на седмицата. В някои региони на страната, обаче, в понеделника е забранено да се готви или да се пали огън. Той се наричал „песи“ понеделник, заради забранения вече обичай с кучета, който се изпълнявал против бяс.

• На втория ден – вторника – който се наричал „черен“, „лош“ или „глух“, хората празнували с обреди, които да ги предпазят от глухота.

• Третия ден – срядата – известна като „луда“ сряда, се празнувала от всички, които не искали да полудеят. В края на този ден започвало тридневно гладуване.

• Четвъртият ден – четвъртък – се нарича „въртоглав“. На този ден овцете трябва да се предпазят от болест, наречена въртоглавие. През този ден се раздава хляб на съседите, а парченце от него се запазва, за да служи като лекарство, ако ви се вие свят. Прежда не трябва да се навива на този ден.

• Петъкът се възприема като най-лошия от всички дни, наречен черен. На този ден хората почитат своите умрели предци.

• Съботата, наричана още Конски Великден, празнува здравето на домашните животни – най-вече конете и магаретата, както и на техните собственици. Дейностите на този ден включват сресване на животните, сплитане на опашките и гривите им, окичването им с червени конци, пискюли и босилек. Празникът започва още от изгрева, когато стопанката на къщата трябва да опече обреден хляб под формата на подкова или кон. Жените от селото се надбягвали да раздават хляба, за да бъдат конете им бързи, а част от него слагали в храната на добитъка.

• На Тодоровден хората не трябва да ядат зелен лук, а обредният хляб прави конете изключително здрави. Той ги предпазва от болестта гутурач, която втърдява жилите на врата им.

Легенда за св. Тодор

Една интересна легенда гласи, че свети Тодор чиракувал като слуга на турчин по време на пост. Господарят турчин искал да накара всичките си ратаи християни да нарушат поста си, затова измислил план: заклал бивол и накарал хлебаря си да замеси хляб с кръвта на животното. Никой от ратаите християни не ял от този хляб, тъй като св. Тодор разбрал какво се случило и го разказал на останалите. Хлябът бил изхвърлен в морето, където от него яли риби, затова го наричат блажен. Господарят турчин наказал със смърт св. Тодор, който бил убит именно в събота, затова и денят му се празнува винаги в съботен ден.

На Тодоровден именици са Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Дора, Божидар, Божидара, Богдан и др.

‍