Родопите са едно от най-живописните места не само в България, но и в Европа. Със своите всеобхватни иглолистни гори и каньони планината лесно намира челно място в списъка ни за пътешествия.
Естественият релеф разделя планината на Източни и Западни Родопи. Източните биват хълмисти и значително по-ниски от Западните, в които от своя страна се намират така известните за всички туристи и планинари ждрела и пещери.
Родопа планина е един своеобразен музей на всичко българско – от богатото културно-историческо наследство като музеи, архитектурни комплекси и исторически паметници до нематериалното наследство като традиции, занаяти и фолклор. Друга забележителна черта на Родопите са нейните иглолистни гори. Тук са създадени 15 резервата, включени в списъка на ЮНЕСКО, като най-известните от тях са Широка лъка, Ковачевица, Косово и много други. Множеството ждрела, реки, минерални извори, както и развитата балнеология в района ежегодно привличат хиляди туристи, както от България, така и от чужбина. Едни от най-посещаваните хижи, туристически домове и хотели са именно тук, пръснати из Смолян, Чепеларе, Девин, Златоград, Пампорово, с. Момчиловци, с. Нареченски бани, с. Гела и много други забележителни места, които си струва да бъдат посетени.
Музиката е част от родопския дух още от самата древност. Неслучайно наричат Родопите още планината на Орфей. Орфей е древен митичен тракийски певец и музикант, който свири на лира и със звука си успява да трогне зверове и строги богове.
Днес Родопската фолклорна област е една от най-обичаните от българите. А централно място в нея заема и родопската каба гайда. Гайдата е много древен инструмент с хетски произход. През вековете тя стига до Балканите, Рим и чак до най-западните части на континента. Интересното тук е, че ако шотландските гайди са запазили облика си векове наред, то нашата каба гайда се е изменила, увеличавайки много своя размер. Друг любопитен момент е, че родопският музикален инструмент, който много прилича и на турския тулум и на грузинската гудаствири, е много по-стар от шотландската гайда, за която за първи път придобиваме информация през 16 в.
В Широка лъка се намира и Националното училище за фолклорни изкуства. В него учениците могат да изучават три профила – вокален със специалност народно пеене, инструментален (гайда, тамбура, гъдулка, кавал) и танцувален със специалност български народни танци.
Едни от най-популярните забележителности на Западните Родопи са две много различни една от друга, но все така красиви и необикновени пещери, намиращи се близо една до друга – Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Името на първата пещера идва от скалното образование на входа (днес изхода) на пещерата. За нея се носят много митове и легенди. Един от тях например е как именно тук Орфей завинаги губи своята любима Евридика и тя потъва в подземното царство на Хадес. В Дяволското гърло в Родопите също можем да видим и най-големия подземен водопад на Балканите, който е висок 42 м.
Общата дължина на Ягодинската пещера е около 10 км, което я нарежда сред най-дългите пещери у нас. Тя носи името си от с. Ягодина, което се намира в непосредствена близост. В една от залите, в които се разполага Коледната елха на пещерата, всяка година спелеолози честват Нова Година. В залата също така са се състояли над 200 сватби при температура от 6 градуса и 92% влажност.
В близост се намира и друго живописно за Родопите място – село Широка Лъка. Името на селцето произлиза от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. Негови символи са именно родопската гайда и народната песен. Векове наред Широка Лъка е успяла да съхрани своята култура, музика, възрожденска архитектура и дух. Разхождайки се, можем да се насладим на автентичните родопски къщи, подредени амфитеатрално от двете страни на реката.
В Родопа планина се намира едно друго забележително творение на природата – Чудните мостове, придобили името си съвсем заслужено поради чудната си красота. Хилядолетия наред разположената там река Дълбок дол постепенно си проправила път през вертикалните пукнатини на мрамора и успяла да образувала дълга водна пещера-тунел. А според легендата мостовете в Родопите са се образували, когато живеещият в пещерата змей кихнал и таванът се срутил. Чудните мостове са обявени за природна забележителност през 1961 г. и оттогава целогодишно привличат множество туристи. Гледката е прекрасна през всяко време от годината, но, разбира се, през зимата теренът става доста хлъзгав и на места дори опасен.
Един от най-добре укрепените и запазени антични градове в Родопите е Перперикон. Неговите разкопки започват още преди 20 години през 2000 г. и продължават и до днес. Градът се е срещал и под имената Хиперперакион и Перперакион и се нарежда сред най-значимите исторически обекти не само в района, но и в цялата страна. Скалният комплекс е много силно популяризиран сред населението не само заради историческата си значимост, но чрез международния фестивал, който се провежда тук ежегодно – „Перперикон“.
В Родопите се намира и най-слънчевият ски курорт в България, като броят слънчеви дни за сезон е около 120! Почти всички писти започват от самия връх Снежанка на 1926 м надморска височина и се спускат до 1400 м. Пампорово е единственият наш зимен комплекс, който се нарежда заедно със западноевропейските по отношение постоянната си работа по екологичната визия за бъдещо развитие. Друга причина, поради която ски запалянковците избират именно Пампорово за своята зимна почивка, са широките писти с изкуствен сняг, както и добре осветените писти за нощно спускане. Ежегодно в тази част на Родопите пристигат множество туристи не само от България, но и от Турция и Гърция, поради това че Пампорово е най-южната точка в района на Балканския полуостров, където все още могат да се практикуват зимни спортове като ски и сноуборд. Именно тук започва своята кариера Екатерина Дафовска, която е единствената наша златна медалистка в биатлона от зимната олимпиада.
info@vivus.bg
Телефон: 0700 450 10
или *4000
Работно време
8:00 - 20:00 - работни дни
10:00 - 17:00 - почивни дни и официални празници
