9-ти април – Цветница

Цветница е голям християнски и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква. Празникът се празнува една седмица преди Великден и се пада в неделята след Лазаровден, като е един от най-хубавите пролетни празници. Другите имена, с които е известен, е Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден и Палмова неделя. На този ден празнуват имен ден всички хора с имена на цветя, растения, дървета или храсти.

В този ден, който е в периода на постите, е разрешено да се яде риба, но всички останали ястия на трапезата трябва да са постни.

‍

Религиозната страна на празника Цветница

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки в дните преди еврейската Пасха.

След като възкресил престоелия четири дни в гроба Лазар, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Като наближил града, той пратил двама от учениците му до Витфагия, за да му доведат вързаната в началото на селото ослица (магаре) и малкото ѝ. Никой в селото не им попречил, тъй като им било казано, че ги вземат за Христос. Той възседнал ослицата и влязъл в Йерусалим тържествено. Хиляден народ тръгнал да посреща Иисус, тъй като всички вече били разбрали новината за възкресения Лазар. Всички го посрещнали, размахвайки лаврови клонки, хвърляйки цветя пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. Шествието продължило до Елеонското възвишение до Храма, където Исус Христос Спасителя изцерил много болни и недъгави хора.

На този ден хората отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. В църквите се отслужват молитви и се благославят върбовите клонки. Те се раздават на вярващите, за да може всеки от тях да ги отнесе до дома си за здраве. Тези върбови клонки се сплитат на венчета и се окичват на портите на домовете на хората или се поставят пред домашните икони. Вярва се, че осветената върба притежава предпазна и възпроизвеждаща сила, затова се запазва цяла година. А в същото време жените баят против болести и уроки. Най-вярващите дори ги използват през летните месеци, когато загърми и завали град, като изричат магически заклинания и гледат облаците през тях, за да се разнесат те надалеч и бурята да отмине, без да нанесе поражения по градините и покъщнината. Реално върбовите клончета символизират палмовите клонки, с които Иисус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Заради тези върбови клонки празникът получава едно от другите си имена – Връбница.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и е посветена на страданията на Иисус Христос, на неговата кръстна смърт и погребението му.

‍

Традиции и обичаи на Цветница

Последният лазарски обичай – „кумиченето“ – се изпълнява обикновено точно на Цветница. Този обичай повелява всички лазарки да отидат заедно на реката (или на кладенеца или чешмата) преди обяд. Всяка една от тях задължително трябва да носи със себе си или цветя, или върбово венче или малко хлебче, което се нарича „кукла“ (това хлебче се нарича така, тъй като е омесено да изглежда като човешка фигурка). Девойките се нареждат една до друга на моста на реката или близо до брега и трябва всички едновременно да пуснат носените от тях цветя, венчета или хлебчета. Момичето, чийто венец, цвете или хлебче излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките. Това моментално я превръща в обект на почит и специално уважение от страна на всички останали момичета. Освен това, се вярва се, че тя ще се омъжи първа. Тя получава и честта да поведе моминското хоро към своята къща. След това на третия ден от Великден „кумицата“ трябва да покани всички лазарки в дома си и да ги нагости с баница и с червени великденски яйца. С това угощение приключва този празничен лазарски обичай, след който девойките могат спокойно да демонстрират новия си социален статус и това, че са годни да встъпят в брак.

В Североизточна България Цветница е свързвана с паметни церемонии. Има поверие, че на този ден мъртвите “разпускат”, като душите им излизат от гробовете и искат от близките си да им донесат нещо. Още преди изгрев слънце жените отиват на гробищата с върбови клонки, вода, царевични стъбла и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват го с вода и поставят близо до паметника или надгробната плоча клонките, а след това запалват на същото място царевичните стъбла и сеното.

Цветница е един от най-обичаните пролетни празници, който продължава да се почита и отбелязва всяка година и който носи много радост и усмивки в хората.

‍