Гергьовден в България се празнува на 6-ти май и е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Празникът е официален за Република България, като освен това е обявен и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнуват още българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Всички, които се занимават с българска етнография пък имат професионален празник.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Всички, носещи имената Георги, Гергана, Галина, Ганчо, Генади и производните на тях, имат повод да отпразнуват този специален ден в годината.
Гергьовден е предвестник на пристигащото лято и е свързан с началото на стопанската година. Точно затова на този ден се изпълняват много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. Народно поверие гласи, че „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“. Смята се, че ако на този ден вали, цялата година след това ще е много плодородна.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. Светията е почитан и от християни, и от мюсюлмани. В иконите Свети Георги е изобразяван на бял кон, пронизващ с копие змей. Според християнското му битие е бил славен военен стратег, обезглавен заради вярата си от меча на император Максимилиан, след като преди това е претърпял редица жестоки изтезания. Той е олицетворение на идеалния воин-християнин и светец-покровител на войната и войската.
Народните поверия разказват за него, че е славен юнак, драконоборец и змееборец. Легендата гласи, че близо до мястото, където бил погребан Свети Георги, а именно град Бейрут, където се намира и планината Ливан, от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Този змей унищожавал с диханието си всичко, което се появи пред него. Хората страдали и не знаели как да се спасят от тази беда. Жреците им дали съвет да принасят в жертва на страшното чудовище по едно от децата в семействата си. Тъй като всички вече били в безизходица, приели предложението и започнали да водят по едно дете като жертвоприношение всеки ден на брега на езерото.
Дошъл ред и на царската дъщеря. Докато чакала смъртта си на брега обаче, от нищото се появил красив млад мъж на бял кон, държащ копие в ръката си. Това бил именно Свети Георги, който попитал девойката защо плаче. Тя му обяснила и той веднага решил да я спаси. Зачакал и когато се появила, се прекръстил, повикал Светата Троица на помощ, скочил към змея и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си и да завлече змея с него до града. Така и направила, а когато обяснила на жителите какво се е случило, всички приели християнската вяра. Именно заради тази победа и мъжеството, което показал по време на мъченията си, Георги бил наречен Победоносец и покровител на войниците.
На този ден се извършват много обреди и различни ритуали, които да осигурят здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
В нощта срещу празника, още преди да пропеят първи петли, хората отиват на някоя ливада и се търкалят в утринната роса, тъй като народното поверие гласи, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по тревата и си бият лицето и ръцете с нея, другаде и пият росата. Къпането се прави, за да са здрави хората и за да не ги болят кръстовете през годината. Безплодните жени пък вярват, че къпейки се в росата през нощта срещу Гергьовден, ще могат да заченат бебе след това. Рова също така се и събира и носи по домовете, тъй като има вярване, че на този ден тя има целебни сили.
Освен „къпането“ в роса, се практикува и обредно къпане в реки и извори. Това се прави в Средните Родопи, Казанлъшко, Тревненско, Пловдивско и т.н. Отново има и обичай водата от реките и изворите да се носи вкъщи и с нея да се замесват и обредни хлябове. Някъде се смята, че водата на Гергьовден е толкова лековита и даваща сила, че на този ден дори мечките се къпят за първи път през годината.
Връщайки се от къпането в тревата, хората берат свежи клонки от здравец, коприва, люляк, бук и други, с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на хомотите на добитъка и на завивките на децата. Правят се и на венци, за да се слагат на главите на животните. Момите си правят също венци, които връзват на косите си, а ергените слагат зеленина на дворните врати на любимите си. Освен това на Гергьовден се правят и люлки, с които момчетата люлеят момичетата, разговаряйки и пеейки им за бъдещи брачни взаимоотношения.
Смята се че както водата и росата, билките също имат особена лечебна сила на този ден. Разпространено е и поверието, че денят е подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти, като в доста домове се правят и магии, с които да се предпазят от това да бъдат застигнати от обиране на плодородието.
Освен това стопаните на домовете обикалят нивата с първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, и го заравят по средата ѝ, за да може да се стимулира богатство на реколтата. Същото се прави и за кошарите и оборите. А зелени билки или се набождат зелени клонки в средата на имота.
Народните поверия гласят, че Св. Георги е покровител на земеделците и на стадата. Това е причината много от обичаите на този ден да са свързани с осигуряването на здраве и плодовитост на животните. Рано сутринта на Гергьовден животните се извеждат на ритуална първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. Главата на първата овца, която излезе от кошарата, се украсява с венец. Прави се обредно доене на овцете, като ведрото се украсява с венци и зелени растения. Млякото ѝ се издоява през сребърен пръстен, венец или кравайче, а някъде е възможно да е и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки винаги се изливат върху земята или върху червено яйце, което се заравя в земята. На места пък овчарите имат традиция да гърмят с пушки около стадото, за да изгонят всички зли духове.
Широко разпространено е и вярването, че на този ден във всяка къща, независимо дали в нея се гледат овце, да се заколи агне. Това е така, понеже поверието гласи, че „…къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, счита се вън от вярата, вън от селото“. Обичаят е известен като правене на курбан. Агнето, което да бъде заколено, се избира различно на различните места – някъде е първото родено през годината, а другаде може да е първото родено от овцата, която излезе първа от кошарата на Гергьовден. Винаги обаче трябва да е мъжко.
Кръвта му се излива в течаща вода, за да не се спира берекета в къщата. А по подобие на Великденската традиция с първото червено яйце, с кръвта на агнето се намацват и бузките на децата за здраве. Най-често агнето се заколва до източната стена на къщата, ако това се прави в къщата. По-разпространена е обаче традицията това да се прави на свещено за местността място, наречено оброчище. Обикновено агнето се пече цяло. Когато стане готово, се носи в църква, където да бъде осветено. Ако се пече на общоселската трапеза, стопанинът или свещеникът го прекадяват директно на място.
Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър според старо българско предание. Двамата братя са си разделили годината по братски – за Георги е лятото, а за Димитър е зимата. Затова и на Гергьовден се наемат нови работници – овчари, чираци и прочие и се започва усилен труд, а на Димитровден работниците се разпускат. Гергьовденският празник предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата година, а Димитровден се свързва с оттеглянето от активни работни дейности.
Ако на този ден мравките не излизат от мравуняците, през годината не се чака добро. Друг мит гласи, че ако през този ден кърмачка види костенурка, тя ще има много кърма. Ако се чуе кукувица за първи път през годината, то се очаква тя да е неплодородна, а болести ще сполетят животните. Според друг мит, ако чуеш магарешки рев на гладно сутринта, също не е добра поличба. Ако Гергьовден се пада в сряда или в петък пък, животните ще се плодят и ще дават много мляко, но ако срядата или петъкът са във високосна година – животните ще са болни.
Освен празнуването на Гергьовден, 6-ти май е и Ден на храбростта. Този празник започва да се чества още със създаването на Българската армия. Официално учреден е на 9-ти януари 1880г. от княз Александър I Батенберг с указ №5. Малко по-рано – на 1-ви януари – е учреден и военният орден За храброст с указ №1. Това е отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Има известно прекъсване на празнуването на този празник заради комунистическото управление от 1946г. През това време е бил обявен само за „Ден на пастира“. На 27-ми януари 1993г. обаче традицията е възстановена с постановление №15 на Министерския съвет.
Независимо от това какво точно се празнува от хората на този ден, той винаги носи много положителни и приятни емоции. Гергьовден е празник на традициите, обичаите и вярванията. Този ден е празник, който изпълва хората с надежда и вяра за по-хубава година. Освен всичко това през тази година се събират и 3 почивни дни подред, което гарантира още по-пълноценно изживяване на времето. И като за финал – освен всички традиции, имаме и песен, посветена на този голям празник, която може да бъде чута ТУК.
info@vivus.bg
Телефон: 0700 450 10
или *4000
Работно време
8:00 - 20:00 - работни дни
10:00 - 17:00 - почивни дни и официални празници
