Дядо Коледа, или както е известен на по-възрастните – Дядо Мраз, е любимец на малчуганите! Всяка Коледа той им носи подаръци, стига да са слушали през годината. Кой обаче е белобрадият старец, кога се появява и каква е неговата история?
Традиционно Дядо Коледа се асоциира със Свети Николай Чудотворец – християнски светец, живял във Византия през III век сл. Хр. Ето защо на английски Дядо Коледа е познат като „Санта Клаус“. Още от детството си Свети Никола бил добър и праведен християнин, неговите дела го направи епископ на млада възраст. Той посвещава живота си на християнството. Той неуморно четял и изучвал Светото Писание, денем не напускал храма, а нощем се молел и четял книги. След време Николай става епископ на провинцията Мира.
Светецът, в чест на когото също празнуваме и Никулден, е известен със своите чудеса, като най-известното от тях е спасяването на моряци от корабокрушение, благодарение на молитвите на Свети Николай. Ето защо той е известен като покровител на мореплавателите, които често отправяли молитви към него при лошо време и морски бури. Също така известна е и историята за трите девици, които били спасени от светеца. Бащата на момичетата изпаднал в безпаричие и планирал да използва за доход телата на своите дъщери. За да ги избави от унижението, Свети Николай оставил чувал със злато в дома им. Бащата се зарадвал много и омъжил своите дъщери.
Според католическата версия на тази история, Свети Николай хвърля чувала със злато през комина. Оттук идва традицията да се оставят чорапчета пред камината, в очакване на Дядо Коледа. Каквото успявал да заработи, Свети Николай дарявал на бедните. Може да се счита, че традицията да се подаряват подаръци на Коледа има своите корени именно от тази негова благотворителна дейност.
Интересно е да се отбележи, че легендата за Санта Клаус е пренесена до Новия Свят от холандците, когато те колонизират земите около днешен Ню Йорк (тогава наречен Ню Амстердам).
Американските филми изиграват голяма роля в това, ние да знаем доста за англоезичната версия на легендата за Дядо Коледа. Всички български деца са чували, че белобрадият старец живее на Северния полюс заедно със своите елфи. Там той получава писмата на децата по света, които му пишат какъв подарък искат да получат за Коледа. Ако дечицата са слушали през годината, на Коледа той потегля с шейната си, теглена от неговите известни елени и носи подаръци на всички добри деца. Дядо Коледа в англоезичната традиция е облечен в червен кожух.
Славянският вариант на Дядо Коледа е Дядо Мраз („Дед Мороз“ на руски). За разлика от англоезичния Санта Клаус, Дядо Мраз е облечен в син кожух и носи подаръци не за Коледа, а за Нова година. В периода до 1989 година в България също подаръци е носел Дядо Мраз, но след това става популярен именно Дядо Коледа.
Първообраз на руския Дядо Мраз може да се открие не само в Николай Чудотворец, но и в персонажи от някои предания в славянския фолклор. Дядо Мраз в Русия и Украйна винаги е съпровождан от Снегурочка – неговата снежна помощница – или дори от различни горски животни.
„Sinterklaas“, холандският Дядо Коледа, влиза в градовете не на шейна, а на бял кон и има на главата си висока епископска шапка и жезъл с диаманта. Той чука на вратите и носи подаръци на децата, а неговият помощник, Грумпус, плаши лошите деца.
В тези страни също има Дядо Коледа, но основният персонаж, който носи подаръци, е Christkind, което може да се преведе като „Младият Иисус“ или „Детето Иисус“. Christkind също така обикновено е жена, която носи корона и дълга руса къдрава коса. Тя има ангелски вид и наподобява именно малкия Иисус, защото в северноевропейските протестантски традиции именно Иисус носи подаръци за Коледа на децата. В немския град Нюрнберг има традиция всяка година Дядо Коледа да бъде изигран от дете.
В Испания децата са посещавани от цели трима „дядо коледовци“. Тази традиция е свързана с тримата влъхви, които посещават новородения Иисус на 6 януари. През нощта децата оставят сладко и сено за камилите, на които мъдреците ще дойдат, а също така оставят обувките на видно място. На следващия ден тези сладости и сено са заменени от подаръци за децата.
„Йоласвейнари“, или йолските момченца, са исландска версия на коледния персонаж. Те обикновено могат да се сметнат за елфи, които, вместо да работят в работилницата на Дядо Коледа, наказват лошите деца. Тяхната майка, Грила, отвлича онези деца, които не са слушали през годината.
Добрите деца оставят обувките си на видно място с надеждата йолските момченца да им оставят подаръци. Ако не са слушали обаче, вместо подаръци могат да получат развалени картофи.
Друга интересна версия на Дядо Коледа е Юлупуки, или юлската коза. Преди да се появи Дядо Коледа, Юлупуки е била лош дух, свързан с известния скандинавски бог Один. Този лош дух чукал по вратите и искал подаръци и храна. Боговете в скандинавската митология са известни с това, че имат различни форми – на животни и на хора. В наши дни Юлипуки вече не е лош дух, а просто посещава къщите и задава въпроса „Тук има ли деца, които са слушали?“. Ако има такива деца, Юлупуки им дава подаръци. Юлупуки се вози в шейна, дърпана от елен, но тази шейна не лети.
В християнските традиции Дядо Коледа безспорно се свързва със Свети Николай Чудотворец. В повечето от тях Дядо Коледа запазва образа си на белобрад старец, но има и много страни, където традицията се смесва с местни езически вярвания. Интересно е да се проследят всяко едно от тях, за да се видят странностите и необичайностите им. Сигурното е едно – независимо кой как възприема добрия старец, той винаги носи положително коледно настроение и гарантирано приятни коледни емоции!