Правенето на традиционната сурвачка е стар български обичай, който се предава от поколение на поколение. Сурвакането става в първите часове на Новата година. Този обичай е останал до ден днешен от езическото минало на народа, като целта му е да „измоли“ успешна и благополучна Нова година, която да носи здраве, берекет и любов.
Единствено от дряново клонче може да се направи сурвачка, защото според поверието в това дърво се крие магическа сила. Защо точно дряново дърво? Защото то е дървото, което цъфти първо и дори и през зимата по него има пъпки. Дрянът е символ на младостта и пролетта. Но въпреки че цъфти преди всички останали дървета, плодовете на дряна узряват най-късно, затова наред със символа на младостта, то символизира и мъдростта. Смята се, че жилавата дрянова пръчка, когато удря човека по гърба, му прехвърля своята сила, здравина и издръжливост. Така освен вербалната магия, която се характеризира с пожеланията на сурвакарите, има и контактна магия, за да се усили действието на пожеланието.
В началото дряновата пръчка изобщо не е била украсявана, а просто се е избирала такава, която да съдържа много пъпки по нея. Пъпките символизирали плодородие. Клонките се оформяли така, че да образуват буквата „Ф“, като се завързвали и оформяли два кръга – един голям и един малък.
Впоследствие към дряновата пръчка започнала да се прибавя и украса – в началото по-скромна, но с времето все по-богата, като всеки един от прибавените елементи има своето значение в процеса на сурвакане.
Украсата на една сурвачка съдържа стари монети – за да дари сурвакания с материално благополучие; пуканки, царевица, жито и други семена – за да носят берекет по нивите; сушени плодове и сушени червени люти чушки – за плодородие на градината; както и вълнени червени конци за здраве. В някои краища на България добавяли към върха на сурвачката ябълка, която от една страна символизира плодородието, а от друга е библейския символ. Вместо ябълка на върха може да се поставят орехи, бадеми или лешници. Друг често срещан елемент в украсата на сурвачките, особено в източна и централна България, са кравайчетата или гевречетата, както и предварително накиснати и нанизани боб и царевица, тиквени семена, чесън и бяла вълна.
Всички предмети, използвани за украса на сурвачките, са достъпни и подръка във всеки дом, затова можете да си направите своя собствена сурвачка, която децата да използват за предстоящата Нова година. Единственото, което ви е необходимо, е дрянова пръчка, която можете да намерите по пазарите. Лесно можете да я оформите в буквата „Ф“ и да направите гирлянди от пуканки, сушени плодове, сухи червени чушки, боб и други семена. Според традицията трябва да добавите червен конец и бяла вълна, но съвременните сурвачки се правят и с много по-модерна украса като панделки, оцветени макарони, мъниста и блестяща хартия. За децата е истинско удоволствие да се включат в приготвянето на такива сурвачки.
Изберете дрянова клонка с дължина от 50 до 80 см, която има поне две разклонения или клончета. Преди да започнете оформянето й, увийте цветна прежда по стъблото и клончетата. Използвайте конец, с помощта на който да завържете клончетата към стъблото, като образувате буквата „Ф“. Ако вашата дрянова клонка има повече разклонения, можете да направите двойно „Ф“.
Когато сте приключили с оформянето на вашата сурвачка, можете да пристъпите към нейното украсяване. За целта направете нанизи от сушени плодове, пуканки и кравайчета. Необходим ви е здрав дълъг конец, чиито краища завържете за всяка от страните на кръгчето на сурвачката. На върха можете да окачите наниз с орехи, ябълка, гевречета или стари монети, ако имате такива подръка.
Дряновата клонка е символ на дълголетие, здраве и мъдрост, докато пъпките по дряна са символ на жизненост и младост.
Вълната – за сурвачка се използва бяла неоцветена вълна. Тя символизира женското начало и служи за прогонване на болести и зли сили.
Червеният вълнен конец служи за защита от болести и уроки.
Монетите са символ на здраве и богатство.
Пуканките, шипките, сушените плодове, царевицата и другите семена символизират изобилие и плодородие на полето и в градината.
Лютите чушки, използвани на наниз, символизират мъжкото начало.
Счита се, че сурвачката трябва да престои една нощ на прозореца на дома или пред вратата, за да прогони бедите и злините от него.
След като приключи сурвакането, вашата сурвачка трябва да се остави там, където не може да бъде достигната от човек. Например, можете да я захвърлите на високо дърво, върху покрива, да я пуснете по течението на река или да я оставите на други недостъпни места.
Сурвакането се практикува в първия ден на годината, наречен Васильовден. Традицията повелява, че в този ден сурвакането ще предпази от беди и ще донесе на хората здраве и дълголетие, както и късмет през цялата година.
Счита се, че сурвакарите трябва да са деца на възраст от 4 до 12 години. Със сурови дрянови клонки в ръце, наричани още сурвачки, те изричат специални думи за благословение на собствениците на дома. Тази роля в миналото са изпълнявали големите мъже, но с времето тя се прехвърля на децата, особено на най-малките от тях.
Докато сурвакат гърбовете на всички в дома, като започват от най-възрастния и стигат до най-младия, сурвакарчетата изричат следните думи:
Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина!
Когато приключат, домакините ги даряват с подаръци, пари и ги черпят с орехи, пресни или сушени плодове.