Антоновден и Атанасовден – легенди и вярвания

Антоновден и Атанасовден са християнски празници, част и от народния календар. Честват се в два последователни дни – съответно на 17-ти и 18-ти януари. В българските народни традиции двата празника се почитат като дни на двамата братя – Антон и Атанас, които са ковачи. Отново според народното поверие, те са изобретили ковашките клещи и именно затова се считат за покровители на ковачи, ножари, железари, налбанти, точилари. Както и в много други християнски празници, и при двата празника има преплетени редица народни вярвания с традициите на религията. Според други вярвания, двамата светци „затоплят земята“ – обръщат я към лятото. Традициите повеляват на тези дни да се правят специални питки. Освен вече изброените вярвания, се счита, че на Антоновден болестите се събират, а на следващия – Атанасовден – тръгват по хората. Именно затова на тези празници има строги забрани за извършването на определена работа, за да не се безпокоят болестите.

‍

Легенди и вярвания за Антоновден

Антоновден се почита от християнската църква на 17-ти януари. Празнува се в чест на свети Антоний Велики, който според легендата доживял до 105-годишна възраст. След като преживял дълги духовни борби и живял 20 години в пустинята в пълно усамотение, свети Антоний бил дарен с дарбата да лекува.

На места в страната този ден се празнува като Лелинден, заради наименованието на чумата – леля. Чумата е била наричана леля според поверията. Все още на места се правят традиционни медени питки, които се раздават на съседите за здраве. Счита се, че по този начин се умилостивява чумата, за да не ходи по хората.

Освен това се смята, че свети Антоний изкарвал прехраната си като плетял кошници. Затова той се приема и за патрон на кошничарите. Макар в днешно време много от занаятите като правенето на кошници, ножарството и ковачеството да са само неща, познати от учебниците по история или да се срещат твърде рядко, народните поверия продължават да съществуват и да са обвързани с конкретни празници.

Името Антоний идва от етруски произход като според различни източници произлиза от Антениум, което пък в най-общ превод означава „безценен“.

‍

Какво не бива да се прави на Антоновден

На Антоновден има определени неща, които поверията гласят, че не трябва да се правят:

• Жените трябва да се пазят да плетат, шият и предат. И да не пипат вълна, защото според народното вярване чумата спи във вълната и може да се събуди.
• На трапезата в никакъв случай не бива да присъстват определени варива – боб, леща, царевица – за да не се разболяват децата.
• Поверието гласи, че мъжете не бива да впрягат добитъка, за да бъдат животните здрави.

Традиционната трапеза за празника включва печено свинско месо, баница, мед, орехи. Както е типично и за други празници от календара – месят се специални обредни хлябове.

‍

Легенди и вярвания за Атанасовден

Атанасовден се чества според християнския календар на 18-ти януари. Празникът, наред с предходния Антоновден, се почита като ден на ковачите, железарите, ножарите. В християнската религия свети Атанасий Велики е живял в Египет, където е бил богослов, духовник и в патриарх на град Александрия. Църквата почита светеца два пъти, като освен през януари, негов празник има и на 2-ри май, когато се отбелязва денят на неговата смърт.

В народните вярвания обаче празникът има и съвсем друга роля. Счита се, че това е периодът, в който времето започва да се затопля. Легендата казва, че при разделянето на небето и земята на свети Атанасий се паднали ледовете и зимните снегове. Така легендата продължава да разказа, че на този ден свети Атанасий си съблича дебелия зимен кожух и си облича тънката риза. Според друго народно вярване, Атанасовден е именно средата на зимата и се очаква, след като премине този празник, да започне постепенно затопляне.

Поглеждайки отново към народните легенди, за този ден е записано, че денят започва да расте „с по едно просено зърно“. Е, все пак народните вярвания се предават поколения наред, така че няма точна мярка колко е това просено зърно, но пък и до днес на някои места празникът продължава да е известен и като „Среди зима“ – т.е. средата на зимата. И защото се смята, че в средата на зимата не е лошо да знаете с какво разполагате до края на сезона, в старите времена стопаните на къщите са проверявали с какви запаси разполагат на този ден, за да знаят дали ще им стигнат дървата и храната до края на зимата.

В някои райони на страната хората отиват рано в утрото на Атанасовден на високо в планината, за да посрещнат изгрева на слънцето и да си откъснат кокичета и кукуряк.

‍

Забрани и задължителни обреди на Атанасовден

Както и на Антоновден, народните вярвания налагат определени ограничения и задължителни за изпълнение ритуали и на Атанасовден:

• Отново не се плете, не се шие, не се преде и т.н. ръчни работи, за да не се разсърдят болестите.
• Според това дали е дебел или тънък снегът се гадае каква ще бъде годината. Ако е топло и снегът се стопява, значи се очаква плодородна година, но и още – ако времето е хубаво и не вали сняг именно на Атанасовден, следващата зима се очаква да започне много рано.
• Прави се питка, която се набожда с вилица и се намазва с мед. Това се прави, за да не се „надупчат“ децата от шарка и болестта да бъде лека, „медена“.
• В някои части на страната традиционно се коли черно пиле или кокошка и се готви с ориз за празника.

‍