Празнуването на Баба Марта е типично български обичай, тачен вече повече от хилядолетие. И до ден-днешен малки и големи си подаряват мартеници за здраве и берекет и окичват с тях себе си и домашните си животни. Децата от най-ранна възраст се учат да правят мартенички, като пресукват бял и червен конец, а в днешно време освен добре познатите ни Пижо и Пенда, могат да се намерят и стотици други вариации на мартенички, като всеки майстор влага в тях своята креативност. Мартениците са част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Мартенички носят още в Румъния, Молдова и Македония, макар и леко променени на вид. Тук ще се запознаем по-подробно с това кои са корените на тази традиция, какво символизира тя и защо е толкова дълбоко вкоренена в бита и културата на българина.
Връзването на мартениците с идването на Баба Марта е свързано с три легенди:
С празника на Баба Марта – 1-ви март – се празнува изпращането на зимата. За целта на този ден е прието домакинята да подреди и почисти дома си. Така отпразнува новото начало, което предстои.
Добре познатите ни мартеници, които са символ на дълголетие, плодородие и здраве, се ползват също и за гадаене. По тях девойките могат да разберат какво ще е финансовото състояние на техния бъдещ избраник. За тази цел, щом видят първото цъфнало плодно дърво, лястовичка или щъркел, момите поставят мартеничката под камък и я оставят там за 6 месеца до настъпването на есенното равноденствие. Тогава повдигат камъка и гледат дали по мартеничката има или няма мравки. Ако по нея няма мравки, техният бъдещ съпруг ще е богат; ако по нея има мравки – ще е беден.
Обичай е хората, които искат да са здрави, да закачат мартеничката си на цъфнало дърво, а тези, които искат да се освободят от всички злини, да я хвърлят по течението на река.
Друго разпространено поверие е да изберете предварително един ден от месец март и в зависимост от това какво е времето през този ден, да разберете каква година ви предстои.
Друга символика на мартеничките гласи, че червеното е символ на кръвта и живота, а бялото е символ на щастието и чистотата. Обичай е най-възрастната жена в дома да връзва мартеничка по ръцете на децата, като така ги пази от уроки. Мартеничката участва и в селските сватби, и в издояването на първото мляко, и в събирането на билки по Еньовден.
Мартеничките в Родопите се правят разноцветни, а не само в два цвята. И все пак акцентът е в червения цвят. В района на София се използват син и зелен цветове. Синият е символ на небето, а зеленият – на плодородието и здравето.
Елементите на традиционната българска мартеничка също се различават от тези, с които сме свикнали. Това са добавянето на:
В представата на българите Баба Марта е жена с променлив характер, която често е ядосана. Тогава времето е студено. Когато се смее, времето става топло и слънчево. Именно затова целта на мартеничките е да разсмее Баба Марта и да докара добро време.
В района на Разград домакините мятат по един червен плат призори на 1 март на някои от плодните дръвчета в градината си, като смятат че така ще разсмеят Баба Марта.
В Троян стопанките връзват червена вълна не само на овошките, но и на рогата на добитъка си, както и по ключалките на вратите.
В района на Хасково най-старата баба в дома се облича на този ден изцяло в червено. Поверието гласи, че Баба Марта е облечена в червен сукман, носи червени чорапи и червена забрадка и ходи през посевите на хората.
Православните носят мартеничките си от 1-ви до 9-ти март, когато е празникът на Свети 40 мъченици. Някои продължават да носят мартеничката, която са закичили на празника на Баба Марта, до 25-ти март, когато е Благовещение. Повечето хора обаче предпочитат да свалят мартеничката веднага, щом видят лястовичка, щъркел или цъфнало дръвче.