Никулден – традиции и поверия

Никулден е един от най-обичаните и почитани празнични дни в страната. Свети Никола е смятан за покровител на рибарите, моряците, банкерите, търговците. В градовете по Черноморието празникът е особено почитан, защото там са съсредоточени най-много рибари и индустрия, свързана с морето. В календара на православните празници, съществува и т.нар. летен Никулден, честван на 9-ти май. Той се посвещава и чества в знак на пренасянето на мощите на светеца от град Мира, намиращ се в Мала Азия, в италианското градче Бари.

Кой всъщност е Свети Никола?

Според запазените до ден днешен легенди, първообразът на светеца е човек на име Никола Мираликийски, роден през 270 г. от н. е., живял в град Патара на територията на Мала Азия. Преданията казват, че още като младеж Никола наследил голямо богатство от баща си, но раздал всичко на бедните. През целия си живот светията правил множество чудеса по време на пътуванията си по море. Оттам идва и връзката му с морето и плаването.

Легендите за това какви чудеса е извършил по време на пътуванията си по море са много. Според едно от преданията запушил дупка в корпуса на кораб, като поставил в нея шаран. Според друго е възкресил паднал от мачтата моряк, а според трето – покръстил пиратите, които нападнали кораба, в който пътувал. Едно от най-популярните предания гласи, че оставил кесии със злато в дома на разорен търговец, с което спасил дъщерите му от злата участ да бъдат продадени като робини, а вместо това осигурил на девойките подобаващи сватби. Съществуват различни предания за свършените от светеца чудеса. Починал именно на 6-ти декември през 345 година и затова денят в негова чест – Никулден – се отбелязва именно на тази дата. Името на светеца означава „Побеждаващ“, а в този ден повече от 2 милиона българи празнуват имен ден.

Свети Никола и митологията

Връзката между Свети Никола и митологията не е случайна. Много от правените по време на празника ритуали имат по-скоро езически характер. Така например на летния Никулден се изпълнява обичай, наречен „Пеперуда“. Той е свързан с молитви за дъжд, отправяни към светеца.

Светецът в християнската религия е аналог на древногръцкия бог на моретата Посейдон, който също е покровител на моретата и рибарите. Според друг християнски мит, при подялбата на света на Никола му се паднали моретата, реките и езерата, които той закриля. При разделянето на света мълниите и дъждовете се паднали на Свети Илия, подземният свят останал за на Архангел Михаил, а моретата и реките – на Свети Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца. Счита се, че е особено страшно, ако светецът се ядоса, защото тогава праща бури, урагани и не дава добър улов. Сходни са и характеристиките на бог Посейдон в гръцката митология, а след това и на Нептун в римската.

Обичаите на Никулден

Както на всеки друг голям християнски празник и денят, в който се почита Свети Никола, е изпълнен с обичаи и обреди. Така например, на масата на Никулден задължително трябва да се сложи риба с люспи. Когато се почиства рибата, люспите трябва внимателно да се отделят и да се пазят, за да не бъдат настъпени. Ако се настъпи люспа, това носи нещастие. Традиционно е на празника да се готви шаран. Използването именно на тази риба лежи на мита за запушването на дупката в лодката с шаран.

В много населени места особено по морето има различни местни рецепти с риба, които се приготвят за празника. За да не обидят или разсърдят покровителя си, на този ден рибарите остават на сушата. Както на повечето църковни празници и на този се забранява къщната работа.

Традициите на Никулден

Подобно на повечето християнски празници, смесени с народни вярвания, на Никулден също не липсват редица традиции, които трябва да се спазват за празника. Ето и някои от тях:

• Една от традициите е да се вземе една от най-големите люспи и да се постави в портфейла, за да има човек постоянно пари;
• Изхождайки от факта, че Свети Никола е покровител на рибарите, на празника не бива да се излиза в открито море, а първата хваната риба в този ден, трябва да бъде изядена от рибарите;
• Костите на изядената риба (шаран) не бива в никакъв случай да се изхвърлят. Те се пускат в течаща вода, закопават се в земята или се изгарят. Вярването е, че тези ритуали носят плодородие, а семейството ще се разрасне през новата година;
• От костите се оставя само тази от главата, която според преданието има форма на кръст и има лечебна сила;
• Друго поверие, свързано с народните вярвания, е, че на този ден започва да вали сняг. Според преданието, снегът пада от дългата му бяла брада;
• Българските традиции за Никулден повеляват, че на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Последният улов се принася като жертва на светеца, за да продължи да бъде добър и да пълни мрежите на рибарите;
• Тъй като празникът се пада във време на пости, освен риба, на трапезата присъстват и други постни ястия като сарми, боб, царевица, жито;
• Денят е избран за официален празник на град Бургас, където всяка година на този ден се организират различни мероприятия и молебени.

‍