Архангеловден, или още известен като Рангеловден, се празнува по стар обичай на 8 ноември. Според народните поверия Св. Рангел е символ на смъртта, но впоследствие православната църква го замества с Архангел Михаил.
Този ден е сред най-големите есенни празници. Вечерта преди празника трябва да се замислим за прегрешенията, които сме извършили през годината и да помолим Бог за прошка. По този начин греховете ни ще бъдат опростени и ще се зарадваме на светлия български празник с чиста душа.
Легендите относно Архангеловден разказват, че свети Рангел е един от шест братя-юнаци, които си поделяли света. Именно на Рангел се паднал светът на мъртвите, затова е наречен душевадец – тоест такъв, който вади душата на човек. Рангел се счита за млад и красив момък, който изважда от тялото на човек душата му със сабя или нож при смъртта му. Въпреки своята жестокост и олицетворение на смъртта, от една страна хората го представят като справедлив и състрадателен, а от друга – като глух, защото не чува страданието и мъката на осиротелите.
Според народните вярвания, начинът, по който си отива мъртвият, зависи от отношението на свети Рангел към него при смъртта му. Ако човек умре с усмивка, то Св. Рангел му е поднесъл ябълка, а ако умира в мъки и конвулсии, значи му е подадена да изпие горчива чаша.
Ролята на Свети Рангел е да заведе душата до Свети Петър след смъртта на човека. Тогава Св. Петър и Св. Рангел мерят на везните всички добри и лоши дела, сторени от човека приживе и съответно го изпращат или в Рая при вечното блаженство или в Ада на вечните мъки.
Хората смятат, че ако почитат Покровителя на мъртвите, това не само ще им донесе добър живот и здраве, но и когато дойде техният ред да умрат, те ще са го умилостивили и ще им бъде по-леко пред лицето на смъртта.
Този празник е предшестван от така наречената Архангелова задушница, свързана с обредите за помен. На Задушница, която се празнува в предшестващата Архангеловден събота, е прието гробовете да се поливат с червено вино, хората да си раздават жито и да се пали свещ на гроба, която да озарява пътя на душата към отвъдното.
На този ден хората се събират на обща трапеза в чест на покровителя на мъртвите. Мъжете колят мъжко животно – шиле или овен – за курбан, а жените приготвят Рангелово блюдо или Боговица, което представлява обреден хляб или пита, която прилича на питите за помен или погребение. Когато дойде времето този хляб да се разчупи, това се прави над главата на мъжа в къщата, който е най-възрастен. Дядото в семейството полива с вино хляба и благославя, като произнася следните думи: „Вси светци, свети Никола и Свети Архангел, почитаме ви и сечем колач, помагайте ни да се роди жито до тавана!“ На Архангеловден се раздава и жито и всеки от присъстващите на трапезата го поема с две ръце. Когато взема житото, всеки произнася следните думи: „Колкото зърна, толкова купи и здраве.“
На този ден не се работи.
На нея задължително присъстват овнешко, пилешко и шилешко във вид на гювече, жито, сезонни плодове като круши и ябълки, фасул, обредна пита, овнешка пастърма и червено вино.
Освен семейна, би могло да бъде направена и тържествена общоселска трапеза, която да събере жителите на цялото село. Независимо каква по вид трапеза ще бъде направена, тя трябва да се освети от попа на църквата, като той получава за дар кожата на обредното жертвено животно. Прието е винаги кожата на животното за курбан да се дарява на църквата.
Веднага след Архангеловден започват Вълчите празници, които хората спазват, за да се предпазят от злините.
След приемане на християнството светците заемат мястото на езическите символи. Православната църква на този ден почита Свети Михаил, който е сред седемте най-големи ангели, които са винаги пред Божия престол. Един от тези ангели е Церител на недъзи, друг разкрива тайните на хората, а Архангел Михаил пази душите и се бори против злото.
Счита се, че Свети Архангел Михаил и военачалник на небесното войнство и предводител на ангели и архангели, затова православната църква почита Архангеловден като втори по важност след Димитровден.
Закрилата на архангел Михаил помага на вярващите в борбата им с изкушенията и им дава сили да водят морален живот. За разлика от свети Рангел, който символизира смъртта, архангел Михаил символизира доброто, справедливостта, светлината и живота. Той е изобразен като тъпчещ под краката си Дявола с копие в ръка.
В православната църква няма друг ангел, който да притежава толкова много титли. Архангел Михаил е Предводител на небесните сили, Защитник на християните от дявола, Борец против духовете на тъмнината, Душевадец, Пазител на нашите души и Предводител на христовите армии срещу езичниците. Може би най-важната му мисия е да бъде Пратеник на Бога, който води душата на човека в края на земния му път към рая или ада.
Според православните вярвания при кръщението си Бог дарява всеки човек с ангел-пазител да го пази от беди, опасности и скръб. Но когато продължаваме да съгрешаваме, този ангел не може да ни прощава вечно и той спира да ни закриля. Колкото по-добър и по-примерен живот живее човек на земята, толкова е по-чиста душата му при смъртта си и по-големи шансове има да отиде в Рая.
Празнуващите имен ден по време на този празник са много. Това са Ангел и Ангелина, Михаил и Михаела, Рангел, Райчо и Райна, Гавраил, Емил, Емилия, Лина, Мила, Огнян, Пламен и Пламена, Рада и Ради, Радка и Радко, Радослав и Радослава, Радостин и Радостина, Райчо и Райна, Рая, Руслан, Руска, Руси и Серафим.