Икономиката на България е до голяма степен обвързана с тази на Европейския Съюз. Поради негативното влияние на ковид кризата производството и почти всички отрасли бяха засегнати значително. Прогнозите на експертите бяха, че за 2021 г. европейската икономика ще възстанови прираста си до 4,2%, докато по-рано през февруари същата година прогнозите бяха значително по-мрачни. Държавите на Еврозоната имат различни икономически показатели, в това число инфлация и брутен вътрешен продукт. Според Европейската комисия дo края 2022 г. всички икономики на държавите членки обаче ще успеят да влязат в нормалния си ритъм от преди пандемията.
В резултат от натиска върху икономиката по време на кризата през 2020 и 2021 г. се появи значителен инфлационен натиск и цените на много стоки и енергийни ресурси се покачиха (някои с над 100%). Виждаме вече как цените на стоките от първа необходимост, които имат нееластично търсене, се увеличават, което буди безпокойство на фона на замразените заплати. Според Националния статистически институт средният процент на инфлацията за месец октомври 2021 г. е 6%, а за предходния месец – 4,8%.
Въпреки валутния борд инфлацията успя да си пробие път през миналата година, но какви са очакванията за настоящата 2022-ра? Нека първо да обясним с няколко думи какво представлява тя и какво е влиянието й върху бизнеса и живота на обикновените хора.
В икономическата теория съществуват понятията “свободна или пазарна икономика” или “свободен пазар”, според които ценообразуването на стоките става според търсенето и предлагането. Този модел според известни икономисти лежи в основата на просперитета на съвременното общество и при него цените зависят до голяма степен от участниците в пазара, а не от регулаторните органи (държавата). В определен момент при настъпването на определени събития, фактори и политически влияния цените могат да започнат да се покачват.
Всъщност явлението инфлация представлява обезценяване на парите, което води до загуба на стойност в спестяванията на хората. На практика с повече пари можете да закупите по-малко стоки и да се възползвате от по-малко услуги. В случай че покачването на цените е само при някои видове стоки и услуги, не говорим за инфлация. Счита че, че тя настъпва, когато всички цени започнат да се вдигат. Често покачването в цените на една стока (както е сега електроенергията в производствения сектор) рефлектира върху всички стоки, които се произвеждат. Така че в някои случаи дори една стока може да промени цялата картина, ако приложението й е икономически значимо.
Съществува схващането, че има ръст на инфлация, който е здравословен за икономиката и не се отразява негативно върху цялостната картина, ако е в рамките на 2%. Влизайки в тези рамки, инфлацията не унищожава парите ви, а е стимулатор за по-високата покупателна активност на населението. В настоящия момент у нас лихвите по депозитите са толкова ниски (нулеви), че този здравословен процент на инфлация е с вероятност под 1%.
Икономиката има теория за цените, която се нарича “случайна разходка”. Името на теорията е достатъчно красноречиво, за да разберем дали може да прогнозирате цените в краткосрочен или дългосрочен план. Това според тази теория не е възможно с помощта на определени алгоритми, анализи и новини. Съществува обаче и друга теория, според която чрез технически анализ може да се прогнозират движенията и трендовете на цените, а това в голяма степен отразява и нивата на инфлация.
Като участник в Еврозоната, България измерва инфлацията си съобразно европейските методи - чрез ХИПЦ (Хармонизиран индекс на потребителските цени). С този индекс се оценява средният инфлационен натиск върху всяка държава-членка в Евросъюза. Това произтича от нуждата от консолидиране и съпоставяне на инфлационните нива и икономически данни за държавите в зоната. В известна степен чрез него могат да се прогнозират и нивата на инфлационните равнища, а според експерти тези нива трябва да са по-малки от 2%.
В края на предходната година Министерството на финансите в България прогнозира, че темпът на инфлация през 2022 г. ще бъде 2,6%.
Какво променя цените в една икономика и кои са най-съществените фактори, които влияят върху инфлацията? След влизането ни в ЕС нашата икономика се свърза много по-тясно с тази на цялата европейска общност. Инфлацията вече не се разглежда за всяка държава поотделно с конкретни методи и практики. Нека спрем вниманието си върху това.
Инфлацията е величина, която зависи от много фактори, като най-голямо влияние оказва типът икономика, който управляваме (отворена, затворена, свободна, регулирана и прочие). България е с отворена икономика и внася много стоки от чужди държави, което прави ценообразуването в държавата зависимо от ценообразуването в други държави.
Въпреки че валутният борд ограничава инфлационните процеси в България, нарастването на цените в страните, от които внасяме стоки, се материализира у нас в още по-голям мащаб. Ако страната има достатъчно производство, няма да се влияе от вноса, като цените ще падат, ако производството задоволи търсенето.
При недостатъчно работна сила и специалисти се повишават очакванията за работна заплата, което, от своя страна, принуждава работодателите да увеличат крайните цени на стоките. Този фактор отново води до инфлация. В някои сектори липсата на работна ръка се увеличава съобразно с увеличаването на тяхното производство. Правилното разпределение на човешкия ресурс в различни форми на заетост и равномерното покритие навсякъде с работна сила е фактор за овладяване на цените.
Русия и страните производителки на петрол решиха да намалят доставките на ценната суровина и след няколко месеца вследствие на повишеното търсене цените скочиха с 16%. Такива големи играчи на световния пазар са в състояние да променят ценовата политика на отделните малки и по-големи икономики. Петролът е суровина, която има много голям дял в индексите, определящи инфлационния натиск.