За голяма част от обществото работата е монотонно, скучно, досадно и повтарящо се явление, което сме принудени да извършваме, за да си изкарваме прехраната. Не е тайна, че точно така живеят по-голяма част от хората в обкръжението ни. Те работят от понеделник до петък, стават всеки ден в едно и също време, започват работа в 9:00 ч. и приключват в 18:00 ч. Ако се опитаме да разчупим представите за ходене на работа на тези хора и им кажем, че има и други опции, те няма да ни повярват. Истината обаче е друга – има хора, които сами разпределят времето си и сами си избират кога, по колко време, какво и за кого да работят. За да може човек да прави това, то той трябва да е фрийлансър.
Ако се опитаме да преведем думата фрийлансър на български, то бихме стигнали до нещо като „работник на свободна практика“. Съответно това може да бъде преводач на свободна практика, писател, програмист, дизайнер и много други. Всичко това е събрано в една дума на английски – freelancer – която всъщност заемаме и в българския. Накратко казано, фрийлансърите са хора, които не работят за определен шеф или в определена фирма, а за свои „клиенти“, от които получават поръчки, проекти и предложения, чиито условия определят чрез преговаряне.
Такава на практика няма. Това е така, защото фрийлансърът не може да разчита на строго определен доход, който да бъде еднакъв всеки месец. В един месец той може да получи повече проекти, в друг – по-малко. А това ще определи доходите му. Да, опитният фрийлансър може да си прави планове и да предвижда какъв доход средно да очаква за всеки един месец, но това никога не е точна цифра – всичко зависи от търсенето. Това дава и възможността фрийлансърът случайно или не толкова да получи голямо предложение, което да увеличи месечния му доход в пъти.
Както споменахме, ако работите на свободна практика, няма строг график, който да следвате. Със сигурност ще имате крайни срокове, но те няма да определят как ще разпределите заетостта си. Един фрийлансър може да си позволи да избере през деня да се забавлява, а през нощта да работи по проекти вкъщи, като преспи целия следващ ден. Друг ще планира няколко сутрини, в които да работи интензивно, като вечерта излиза с приятели. Възможностите са много и всичко зависи от човека. Това е може би най-привлекателното в свободната практика.
Основният принцип на свободната практика е да имате умение, което да може да предложите на пазара и следователно това умение да се търси. Например, умеете да програмирате сайтове – няма да имате никакъв проблем да си намерите клиенти, защото това умение е търсено, а и добре платено. Естествено, това не означава, че притежаването на умението автоматично ви носи успех или работа. Все пак трябва да знаете къде и как да предложите услугите си.
Има различни начини в зависимост от подхода ви.
Някои фрийлансъри напълно разчитат на своите връзки (в напълно позитивното значение на тази дума). Те извършват услуга за някого, този някой ги предлага на свой приятел, този приятел на трети човек и т.н. Така един фрийлансър става част от мрежа с клиенти и запознанства, като строи репутацията си с времето. Това е един от най-ефективните начини за развиване на фрийлансърска кариера, защото хората обикновено се доверяват именно на препоръките на своите приятели.
Друг популярен начин за намиране на заетост за фрийлансърите са различни сайтове, които действат като платформи за връзка между клиенти и работници. В такива сайтове обикновено се предлага възможност за детайлно оформяна на профил, отсяване на обяви, система за оценяване на работата на фрийлансъра, а също и платежна платформа, която да гарантира честността на сделките. Това е в най-добрия случай и при най-добрите платформи, разбира се. Има и платформи, които са много по-малко защитени, но все пак работят.
Най-важното в този тип намиране на работа е умението да представите себе си и компетенциите си достатъчно добре, за да ви наемат. Обикновено е трудно в началото, когато фрийлансърът няма нито един проект, но скоро след това бързо започва да набира скорост.
Всеки фрийлансър знае, че той не е единствен и неповторим, независимо с какво се занимава. Това означава, че той трябва да е не само компетентен в своята сфера на дейност, но и да умее да преговаря за цената на проекта, да представя себе си в най-добра светлина, да акцентира върху силните си страни и да е бърз в комуникацията си. Това важи най-вече за икономиките на западните страни, в които фрийлансърите процъфтяват. Това понякога прави конкуренцията изключително жестока и ако един фрийлансър иска да го наемат, трябва да е готов да вдигне телефона в 2:00 ч. сутринта, защото ако не го направи, ще се намери друг, който чака правилния момент, за да блесне.
Всеки фрийлансър има пълната свобода да казва „не“, но фрийлансърите знаят, че кариерата им се гради на това, да казват „да“. Ако им се предложи нов проект, те смятат това за признание. Те ще го приемат и ще работят по него, като така печелят не само доверието на своя клиент, но и градят своята репутация изобщо. Този клиент не само ще знае, че може да разчита на фрийлансъра за бъдещи проекти, но и често ще препоръчва услугите му на други хора. Както казахме, от тази динамика зависи „заплатата“ на фрийлансъра.
Фрийлансърите са хора, за които няма фиксирани рамки на работата в нито един от нейните аспекти. Те разчитат на репутацията си, доверието на своите клиенти и своите лични качества, за да процъфтяват в условията на свободен пазар. Те нямат фиксиран доход и всичко зависи от тях. За начинаещите идеята може да прозвучи романтично и идеалистично, но трудът, който един фрийлансър полага, за да развива и движи кариерата си, изисква постоянното му развитие и концентрация върху много фактори – контакти, компетенции, презентация на уменията си, репутация и комуникация.