24 май е сред най-тачените и светли български празници, обуславящи нашата идентичност като народ.
Свързван с имената на светите братя Кирил и Методий, първоначално този празник бил отбелязван на 11-ти май в чест на създателите на славянската азбука. Това е ден, посветен на славянската писменост, българската просвета и култура и датира още от XI век, когато се спазва като църковен празник.
През Възраждането този празник започва да се празнува и от българите, имигрирали в чужбина, българските студенти в други страни, както и от заточените в Диарбекир българи.
24 май става ден на просветата през 1851 година, когато по инициатива на Найден Геров в град Пловдив се организира първото ученическо шествие. Пет години по-късно Йоаким Груев предлага този ден да бъде отбелязван от българските ученици като празник и да бъде празнуван ежегодно.
Светлият български празник на Кирил и Методий се свързва с текста на химна „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски през 1892 г. Композиторът Панайот Пипков открива това стихотворение през 1901 г. и пише музика за него. Той e толкова вдъхновен от прочетеното, че музиката сама започва да се лее и той я написва само за 15 минути. Стихотворението, което в оригинал съдържа цели 14 куплета, е преведено на повече от 20 езика.
През 1990 г. 24 май е обявен за национален празник на България с решение на Народното събрание. Оттогава насам на този майски ден цари жизнерадостна атмосфера във всеки български град и село.
Въпреки че това е типично български празник, свързан с нашата писменост и култура, той бива празнуван и в Русия като празник на славянската писменост. Там е честван за първи път през 1986 г. в град Мурманск, където и до ден днешен има паметник на двамата братя Кирил и Методий.
Методий и брат му Кирил – хората заради които 24 май с превръща в национален празник – са родени в град Солун съответно през 810 и 827 година в семейството на Лъв и Мария. Баща им е военен управител на аристократична длъжност във Византия, но умира рано, след което за тях започва да се грижи чичо им Теокристо. Двамата братя минават продължително и качествено за времето си обучение и самите те се прочуват като начетени личности, които стават уважавани в обществото. Методий е назначен за игумен в манастир, докато Кирил преподава в Магнаурската школа.
Името Константин-Кирил Философ, което Кирил впоследствие получава, се свързва със създаването на глаголицата – най-старата българска азбука, написана около 855 година. За това историческо събитие свидетелства Черноризец Храбър в своето „Сказание за буквите“. Това поставя началото на великото книжовно и просветителско дело на двамата братя, които се заемат с нелеката задача да разпространят християнството на славянските племена във Великоморавия на техния собствен език. Използвайки глаголицата, те превеждат от гръцки богослужебни книги и Библията, които преводи се считат за базата, върху която се гради старобългарският литературен език.
Именно заради превода на Библията на старославянски език и заради популяризирането й сред славяните във Великоморавия, братята Кирил и Методий са канонизирани за светци и обявени за покровители на Европа. За православната църква те са сред светите седмочисленици наред с имената на техните най-известни петима ученици.
По-младият Кирил почива пръв по време на посещението си при папата в Рим през 869 г. след тежко боледуване. Методий продължава просветителското дело заедно със своите ученици до деня на смъртта си през 885 г. Едно от забележителните събития в живота му е неговото ръкополагане за архиепископ на Великоморавия от папа Йоан VIII през 873 г.
Учениците на Кирил и Методий продължават тяхното дело и след смъртта на първоучителите си, като най-известни сред тях са Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Тези ученици са приети радушно в България от Цар Борис I и основават Преславската и Охридската книжовни школи, които продължават да разпространяват книжовна и просветителска дейности и превръщат България в културен център на славянската писменост.
Както вече споменахме, Кирил е създател на глаголическата азбука, чиито две първи букви са „аз“ и „буки“. Учениците на Кирил и Методий обаче създават по-достъпната за изписване азбука, която наричат в чест на своя учител Кирил. Така възниква кирилицата, на която пише около 10% от населението на света. Първоначално кирилицата се състои от 38 букви, които отразяват точно особеностите на старобългарския език.
Азбуката е създадена в края на 9-ти век, като неин първоначален център е Преславската книжовна школа. В нея са включени 24 букви от гръцката азбука, към които са добавени още няколко специфични за старобългарската реч букви.
В продължение на векове и двете азбуки се използват едновременно, като кирилицата се използва предимно от светските среди, а глаголицата е използвана за църковни книги и цели. С течение на времето обаче глаголицата отпада и изцяло е изместена от кирилицата. На 24 май отбелязваме именно и това, че разполагаме с писменост, която с гордост ползваме.
За честването на този празник преди два века свидетелства арменска летопис, датираща от 1813 година, според която през същата тази година на 22 март този празник се празнува в Шумен.
Днес празнуването на 24 май е радостно събитие, което изкарва хиляди хора по улиците в чест на създателите на славянската азбука. Това е празник и на учителите, писателите, поетите и учените.
В София празникът започва пред Президентството с тържествено шествие на учители и ученици, духовници и официални гости. След това шествието се отправя към Националната библиотека, където се поставят венци и цветя пред паметника на Кирил и Методий. Често честването бива допълнено от гвардейски духов оркестър и мажоретни състави.
В други градове в страната също се организират тържества и шествия, водени от отличниците и техните учители.