1-ви ноември е познат на малки и големи в Българиякато Ден на народните будители. Кои са тези личности, с какво е известен деняти защо този ден е специално предназначен, за да ги почете? Нека научим повечеза този национален български празник.
Денят на народните будители е създаден като знак на уважение и благодарност към българите, изиграли важна роля в просветителската дейност на страната ни и в оформянето на националната ни идентичност. Това са просветители, книжовници, революционери, борци за свобода и други, чиито имена са останали в историята на България заради любовта им към родината и посвещението им за благото на народа.
Списъкът с народните будители е дълъг и включва имената на бележитите българи Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Любен Каравелов и много много други.
Нещо повече, този списък е отворен и в негопостоянно се прибавят хора – наши съвременници, които изграждат със собственитеси неуморни усилия нашето общество и нас като личности. Това са хора-просветителикато нашите учители, които са отворили ума и сетивата ни към славната българскаистория и към родолюбие.
Още по времето на османското робство, за да може да тръгне освободителното движение по нашите земи, изключително важна роля играе духовното просвещение на българския народ. С обединение, себераздаване, силен дух и устойчивост и поведени от просветителите и будителите ни в крайна сметка Освобождението е налице. Във вече освободена ни държава всеки човек осъзнава подвига на революционери и възрожденци относно повеждането на борбата за дългочаканата ни свобода. Навсякъде хората искат да отдадат признателност и да почетат делото на народните будители. Затова на много места започват да се кръщават улици, училища и читалища на тяхно име. Така те искрено отдават почитта си към заслугите на великите български герои. А впоследствие се "ражда" и празник, който е специално посветен на тях.
Първият път, когато българите честват този ден, е през 1909 година в Пловдив. Денят на народните будители започва да се чества и като официален празник с указ на Борис III през 1923 година, като точната дата, установена за отдаване на почитта, е 1-ви ноември.
Това е исторически момент, тъй като тогава заради поражението през Първата световна война народът е обезкуражен, плащаме тежки репарации, а кризата е властвала. Бил е момент, в който определено сме се нуждаели от нещо, което да ни накара да се „събудим“ отново.
Тогава на власт е било правителството на Александър Стамболийски. Един от неговите министрите – Стоян Омарчевски и група интелектуалци – внася предложение в Министерския съвет 1-ви ноември (който по Грегорианския календар е бил денят на св. Йоан Рилски) да бъде определен за Ден на българските народни будители. Предложението именно денят на този светец да бъде избран за честването на значимия празник идва заради това, че той е бил всепризнат патрон на будителството в страната ни. Почитан е като небесен покровител на народа и държавата, бил е образец за себеотдаване, безсребърничество и любов към ближния и Отечеството. Бил е жив символ на пробуждането на ценностите и развитието на българския дух.
В продължение на над две десетилетия след това българите отбелязват Деня на народните будители – до 1945 година, когато той е забранен и отменен. След периода на комунизма, народното събрание възстановява честването му през 1992 година, когато 1-ви ноември е обявен за неучебен ден и за празник на заслужилите българи, към които са причислени и учителите.
С делото на този монах, написал историята на народа ни, се дава началото на Българското Възраждане. Целта на „История славянобългарска“ е постигна – българският патриотизъм е запален и народът ни е пробуден макар и в условията на робство. Хората си спомнят предишните славни времена и придобиват увереност и самочувствие, че могат да се освободят от робското иго и да извоюват правото да станат свободен народ. До нас са стигнали думите на Паисий: "Българино, знай своя род и език!", както и неговото дело, благодарение на което познаваме нашата история.
Този велик просветител и съвременник на Паисийправи първи препис на „История славянобългарска“. Неговото дело е да разпространиисторията, да просвети народа и да въведе новобългарския книжовен език. Той еизвестен и със своето житие, а крилатата мисъл, водила го през живота му,гласи, че човек може да се поднови единствено, ако душата му претърпи труд,теснота и скръб.
Познат на малки и големи със своята саможертва и отдаденостза свободата на отечеството, Левски казва крилатите думи: „Ако спечеля, печеляза цял народ — ако загубя, губя само себе си.“, будещи гордост у всеки българин,винаги когато ги чуе.
Освен национален герой и революционер, Ботев е публицист и поет. Сред най-известните стихотворения на този от народните будители са „Елегия“, „Майце си“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Хайдути“, „До моето първо либе“. Той описва смъртта на своя приятел и събрат в борбата за Освобождението на България в стихотворението си „Обесването на Васил Левски“. Въпреки че творчеството му не е голямо по обем, то съдейства за развитието на българската литература и бележи върха на Възрождението. Негова е и безсмъртната мисъл, добре позната на всички българи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“.
Д-р Берон е известен не само със създаването напървия по рода си книжен буквар, наречен „Рибен буквар“, но и с иновативния сиподход в преподаването, с което образованието на децата и младежите в страната сепроменя по европейски модел. „Рибният буквар“ съдържа много поучения надоктора, сред които е и съветът никога да не лъжеш, който звучи по следнияначин: "Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път."
Името на този бележит композитор е свързано с едниот най-обичаните български песни, които българите научават още от детството си.Той е създал песните: „Къде си вярна ти любов народна“, „Вятър ечи, балканстене“, „Стани, стани, юнак балкански“ и други.
Много други бележити българи почитаме на 1-ви ноември и също могат да бъдат преброени към народните будители. Сред тях са основателят на първото българско светско училище Васил Априлов, братята патриоти и учители Димитър и Константин Миладинови, основателят на българския театър, писател-драматург и автор на известната пиеса „Криворазбраната цивилизация“ Добри Войников, свети Иван Рилски – монахът построил великолепния Рилски манастир и много други.
Денят на народните будители е отбелязван всякагодина с тържествена церемония пред Президентството в София, когато почетниятстрой на Националната гвардейска част бива приет от президента на България. Натози ден се издига националният трибагреник, след което се провежда специалнасреща между държавния глава и дейци на науката, общественици, ръководители накултурни институции, хора, работещи в сферата на културата, изкуството иобразованието.
В много библиотеки и галерии в страната на този ден са организирани специални изложби, посветени на народните будители, а малките деца участват в конкурси, целящи да предизвикат интереса им към този прекрасен български празник.
Само ако почитаме делото на тези големи българи, като им отдаваме заслужената почит и поддържаме пламъка на великата ни история, ще можем да го предадем на бъдещите поколения. Само така пламакът ще остане вечно жив, а ние и нашите наследници ще можем да се осланяме на силата му и на завета, оставен от великите ни съотечественици.
Интересно е да се отбележи, че римокатолическата църква и цяла Европа и Америка празнуват на 1 ноември празника Вси Светии. Православната църква в този ден почита чудотворците и лечителите Дамян и Козма, а веганите по цял свят празнуват своя Световен ден на веганството.
info@vivus.bg
Телефон: 0700 450 10
или *4000
Работно време
8:00 - 20:00 - работни дни
10:00 - 17:00 - почивни дни и официални празници
