2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

На 2 юни всяка година отбелязваме деня на гибелта на Христо Ботев, настъпила именно на 2 юни 1876 г. Но този ден е и възпоменание на всички загинали за свободата и независимостта на България.

‍

История на празника

Официално този празник започва да се чества от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.

През 1993 г. с решение на Министерски съвет датата е обявена за национален празник, честващ деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път този празник се чества в Пловдив и Враца през далечната 1884 г.

‍

Как празнуваме този ден?

Точно в 12:00 часа на обяд в продължение на минута се включват сирените в цялата страна. Това е период на едноминутно мълчание, през който хората трябва да застанат мирни на местата си и дори колите да спрат да се движат, за да изразят почитта си към паметта на всички загинали знайни и незнайни герои, борили се за свободата на държавата ни.

За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Оттогава този обичай се повтаря всяка година, за да изрази всенародната почит.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България бива почитан и с отдаване на военни почести и полагане на цветя и венци на гробовете или паметниците на революционерите. По площадите в градовете се изнасят слова, които ни връщат в онези далечни и тежки за българите времена. Четат се някои от безсмъртните стихотворения на Ботев, а в програмата взема участие и военен духов оркестър. Празникът завършва с тържествена заря, отбелязваща годишнината от саможертвата на Христо Ботев и четата му.

‍

Животът на Христо Ботев

Животът на този поет и революционер е изпъстрен с драматични обрати. Неговото творчество запазва историята и духа на неговото време, а изобличителният му и остър език през онези опасни времена запалва в сърцата на мнозина огъня на свободата.

‍

Ранни години

Роден в малкото градче Калофер, Христо Ботев първоначално учи в Карлово – в училището, където преподава баща му Ботьо Петков, познат на всички като даскал Ботю. След време се премества да учи в калоферското училище, което завършва през 1863 година. За две години е частен ученик във Втора одеска гимназия в Русия, след което отново за кратко преподава в Задунаевка – едно бесарабското село. В родното си градче се завръща през 1867 година, твърдо решен да се бори както срещу турци, така и срещу местните чорбаджии. През октомври същата година напуска завинаги Калофер и се заселва в Румъния.

Революционните комитети

Следващите няколко години са изпълнени с трудности и лишения. Ботев се мести от град в град, като за известно време живее заедно с Васил Левски. Задачата им е да основат тайни комитети и чети, които да се вдигнат в уречен час и да въстанат срещу турското робство.

През 1872 г. Ботев е арестуван по обвинение за извършването на революционна дейност. Той е изпратен в затвор, но след застъпничеството на Любен Каравелов и Васил Левски, бива освободен от там. След освобождаването му започва да работи при Любен Каравелов като печатар, а впоследствие и като негов съдружник. Главната им цел е издаването на революционния вестник Знаме. На 13 юли същата година той пише, че идеята за свободата е толкова всеобхватна и всесилна, че го кара да направи всичко от любов към нея.

‍

Априлското въстание

През май 1876 г. избухва Априлското въстание. Ботев става войвода на организирана чета. С част от четниците той се качва от Гюргево на небезизвестния кораб „Радецки“ и кара капитана да спре кораба на българския бряг. Четата на Ботев пристига късно – в момент, когато въстанието е почти напълно потушено.

След целодневно сражение на четата щабът се събира вечерта, за да обсъди как да продължат военните действия по-нататък. Мястото е връх Вола и точно там е убит Ботев, пронизан от куршум. На негово място е назначен Никола Войновски, който повежда четата на югоизток. Там край Лютиброд се води тежко сражение, в което въстаниците биват разгромени.

‍

Поезията на Ботев

Едно от най-известните стихотворения на Христо Ботев е „Майце си“, което той публикува във вестник „Гайда“ под редакцията на Петко Рачов Славейков.

Заедно със Стефан Стамболов Ботев издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“през 1875 г., когато е едва на 27 години.

Стихотворението „Хаджи Димитър“ пък съдържа невероятните думи, превърнали се в мото за последващото освобождение, а и останали във времето до ден-днешен:

Тоз който падне в бой за свобода, той не умира…

Думите се отнасят за Хаджи Димитър, отнасят се и за Христо Ботев, както и за всеки, жертвал живота си за свободата на родината.

‍

Името на Христо Ботев е увековечено и в Космоса

Интересен факт е, че съществува астероид, кръстен на името на Христо Ботев по инициатива на неговите откриватели. Астероидът 225 238 носи името на този велик българин, а страницата на НАСА съдържа биографична справка за живота му.

Откривателят на това небесно тяло е д-р Филип Фратев, ръководител на българската обсерватория „Звездно общество“. Той открива астероида през 2009 г., а българските учени предложили на Международния астрономически съюз новооткритото тяло да бъде кръстено на Ботев. След проведена анкета с участието на над 1300 души от България и чужбина, името било потвърдено. Учудващото в случая било, че за разлика от обичайната практика небесните тела да се наименуват само на фамилното име на човек, астрономическата комисия решила това небесно тяло да носи и двете имена на българския революционер. Това е второто космическо тяло, кръстено на български революционер, след астероида 204 831, наречен Васил Левски.

‍