Пристрастени към пазаруването хора има много в днешно време. За това състояние на пристрастяване има дори и специален термин – шопахолизъм. А хората, за които е характерен този шопахолизъм, се наричат шопахолици.
Да сме пристрастени към пазаруването означава да искаме постоянно да си купуваме нещо ново, дори то да не ни е нужно. Означава да ходим на шопинг, да харчим доста често излишни пари. Шопингът е приятно занимание за мнозина, но отвъд определени граници се превръща в мания. А тази мания може да има сериозни последствия върху финансовото ни състояние. Да сме пристрастени към пазаруването е вид разстройство, при което определени емоционални или психологичеси липси се запълват с обсесивно-компулсивното трупане на нови вещи. Възможно е да се отключи по време на стресов период или в резултат на детство или живот, изпълнен с материални лишения.
За хора, които не са се срещали с проблема да са пристрастени към пазаруването, е трудно да си представят точно колко сериозно може да бъде това състояние. Шопахолиците описват импулс за купуване, на който не могат да устоят. Независимо дали даденият продукт им е необходим или не, те просто не могат да устоят. Това създава прилив на адреналин. След него следва разочарование и чувство на вина, като този порочен кръг се повтаря постоянно. Пристрастеността към шопинг може да е толкова силна, че дори да има негативен ефект върху отношенията ни с близки, приятели и партньори.
За щастие, с малко повече самоконтрол и конкретни стъпки, шопахолизмът може да бъде овладян и държан под контрол.
Кредитните карти могат да изглеждат като удобен финансов инструмент, но не и за хора, които не могат да контролират харченето. Изкушението когато задържим дори една „за всеки случай“, е много голямо. Това може единствено да ни навреди, защото твърде лесно ще можем да посегнем отново към нея в неудачен момент.
Доказано е, че сме много по-склонни да харчим пари, които не виждаме и не възприемаме като реални. Иначе ги възприемаме повече като цифри в банкова сметка, отколкото като хартиени банкноти. Онлайн пазаруването и плащането с карта са две големи удобства на времето, в което живеем. Същевременно обаче ни предразполагат да харчим повече. Затова ако сме пристрастени към пазаруването, е по-добре да ограничим безконтактните си транзакции.
За много шопахолици пазаруването е вид изпускане на пара или начин да запълнят някаква липса. Трябва да се опитаме да следваме неколкоседмичното правило на полезност. То гласи, че трябва да изчакаме поне две седмици, след като пожелаем някаква вещ, за да видим дали все още я искаме и най-вече – дали ни е необходима. Ако тези две седмици минат и вече не се нуждаем от вещта, значи все пак не ни е била нужна.
Хубаво е да се опитаме да установим зависимости в начина си на пазаруване. Кога харчим най-много пари? Какво ни привлича по магазините? Има ли моменти, когато сме особено склонни да се отдаваме на шопинг? Какво ни кара да сме толкова пристрастени към пазаруването?
Може би ще се наложи да променим маршрута си на връщане от работа. Може би ще се наложи да избягваме да се разхождаме из мола през почивните дни. Но ако сме далече от местата, където компулсивно харчим пари, със сигурност ще сме в състояние да се контролираме по-добре. Можем да се опитаме да си намерим хоби, което да държи вниманието ни далеч от желанието ни постоянно да си купуваме нови неща.
Съществуват специализирани групи за шопахолици, както и психолози, които работят ексклузивно с хора с това разстройство. В края на краищата това е вид пристрастеност. В особено изострена форма тя може да има трайни последствия върху качеството ни на живот.
В днешно време много хора се оплакват от забързаното ежедневие, в което всякакви билбордове и реклами ни подканят да купуваме всякакви ненужни вещи. Някои хора се поддават по-лесно на масираните рекламни кампании от други. Реално обаче всеки може да прекали с шопинга в даден момент. Важното е да контролираме разходите си за пазаруване, като не изпадаме в крайности. Ако си водим бюджет, трябва да си позволяваме по някое и друго удоволствие от време на време. Ако пазаруването ни кара да се почувстваме по-добре, то няма причина да не се отдадем на шопинг, когато имаме нужда и сме в настроение. Но трябва да се контролираме и все пак да си поставяме някакви граници.